Село на римски път - 8.4. /край/
Произведение от няколко части към първа част
4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник при Голямата чешма не се осъществи. В града му обясниха, че международното положение, добросъседските отношения, политкоректността и другите нови ценности не позволяват подобна обида към комшиите и техните важни и скъпи гости…
Пак селото беше в центъра на новините няколко дни. Пак се изсипаха прокурори, следователи, журналисти. Пак питаха и разпитваха, а някои хора – Минчев, Кръстев, Мешо, Милко, Корчо, бяха викани с призовки в града…Кръстев и Мешо не отидоха – имаха медицински причини. Пък и разследващите не напираха много-много да разберат какво е ставало. А другите извикани отговаряха едносрично и твърдяха, че така и не са разбрали какво е било – гърмяло се е, гърмели са и те… Намереното в стария склад оръжие предадоха. Както и захвърленото от бандитите. Е, почти всичкото… И не съвсем…
После данданията затихна. Някой някъде реши, че не бива да се вдига шум, че и други ще последват примера на селяните, че въоръжен народ е винаги опасен. За всяка власт…
И оставиха на мира селото. Селото на стария римски път…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
.
