6.10.2017 г., 1:01 ч.  

 Село на римски път - 8.4. /край/ 

  Проза » Повести и романи
1164 1 8
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник при Голямата чешма не се осъществи. В града му обясниха, че международното положение, добросъседските отношения, политкоректността и другите нови ценности не позволяват подобна обида към комшиите и техните важни и скъпи гости…
Пак селото беше в центъра на новините няколко дни. Пак се изсипаха прокурори, следователи, журналисти. Пак питаха и разпитваха, а някои хора – Минчев, Кръстев, Мешо, Милко, Корчо, бяха викани с призовки в града…Кръстев и Мешо не отидоха – имаха медицински причини. Пък и разследващите не напираха много-много да разберат какво е ставало. А другите извикани отговаряха едносрично и твърдяха, че така и не са разбрали какво е било – гърмяло се е, гърмели са и те… Намереното в стария склад оръжие предадоха. Както и захвърленото от бандитите. Е, почти всичкото… И не съвсем…
После данданията затихна. Някой някъде реши, че не бива да се вдига шум, че и други ще последват примера на селяните, че въоръжен народ е винаги опасен. За всяка власт…
И оставиха на мира селото. Селото на стария римски път…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Очаквам мненията ви. За една възможна измислена история...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Надя!
    И аз се надявам виденията ми да си останат кошмари...
  • Пепел ти на езика, т.е. перото, сенсей! Благодаря за тази история!
  • Благодаря! Просто разказах история, която става все по-вероятна, за съжаление...
    Благодаря!
  • Държа ме докрая в напрежение, хареса ми много, като естествено се надявам да не е възможна история .
    Когато няма друг изход, достойнството на Родината, се измерва в трупове... за съжаление.
    Сърдечни поздрави! И поздравления за повестта!
  • Благодаря!
    Не се пазят границите, не се охранява и нормалния живот вътре.
  • Дотук прочетох с интерес!
    Добре си засегнал тази тема, която касае граничните ни района. За разлика отпреди, границите ни вече не се пазят!...
    Поздравявам те за будния ти дух!
    Светъл ден!
  • Благодаря! Дано задоволя очакванията...
  • Успях да прочета само първите няколко части, заемам се останалите. Имам само хубави впечатления, професионализма е налице, интелигентно написано, продължавам и пак ще пиша тези дни. Успех!
Предложения
: ??:??