25 dic 2020, 23:27  

Сем Лаури - Рицарят на облаците 

  Prosa » Otros
348 7 6
1 мин за четене

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.

Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?

Тази мисъл не даваше покой на Сем Лаури - Рицарят на облаците.

Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.

Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това.

Да се люби с вятъра. Да усети как го издига над земята като огромен тирбушон.

Да почувства мощната му транспирация и фуниевидното торнадно туловище,

което ще го изстреля в космоса. Високо, високо над земята.

Над хората-мравки, които пъплеха около своите мравуняци-градове.

Жалки, нищожни робчета, които не можеха да усетят мириса на свободата,

защото твърде много се страхуваха от смъртта. Мисълта на Мигел де Унамуно

се гмурна като изящен делфин в съзнанието му:

 

"Умирам, защото не умирам!".

 

А те живеят, защото не живеят! -

 

изстреля, като стон удавен в безкрайността, Сем Лаури.

Представи си мамещата усмивка на Джил Лейтън, образът от мечтите му.

Вече нямаше значение, какво ще му се случи по-нататък,

защото по-нататък не съществуваше.

Беше се отделил от тялото си (ненужна черупка), безтегловен странник

в серпентините на вихъра - стъпала към звездите.

Космическият вятър развяваше черната си грива над него

и го отнасяше като тъмен Пегас към родината на бъдещето,

от която никой не се е завръщал.

Там нямаше биографии, нямаше конкретика, а само рицари-облаци,

пренасящи вечността под формата на несбъднат дъжд.

 

"Сезам, отвори се".

 

И порталът се отвори.

Сияен и привличащ като магнита на Сион. Рождество!

Това е истинското Рождество - вън от тази вселена.

Неземният покой извън пространство, време и гравитация.

Кой роден по този начин би се завърнал? Освен може би Утешителят...

 

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Полет към вечното блаженство, преминаване през вълшебната врата и ново прераждане! Прекрасна и завладяваща перспектива! Поздравления, много ми хареса!
  • Имах нужда да прочета нещо сериозно, да поразмишлявам върху тема, различна от обичайните коледни, които ни заливат с фалшив оптимизъм, а всъщност залъгваме самите себе си.
    "Кой роден по този начин би се завърнал?"
    Този въпрос директно ме изстреля в Йоан 3-та глава:
    "Исус в отговор му рече /на Никодим/: Истина, истина ти казвам: Ако се нe роди някой отгоре; или /отново/, не може да види Божието царство."
    Светли и благословени празнични дни, Младене!
  • Звучи толкова привлекателно...
    Може би срещата с неочаквани явления, (защо пък не?)е нова форма на живот!
  • Оригинално и замислящо, в чудесна литературна форма.
  • Замислящо... Щом е Утешител, значи е Беглец...?
  • Младене, отново задаваш сериозна тема за размисъл - живот и смърт, повдигайки завесата на неизвестното след смъртта и представяйки смъртта като раждане за нов живот. Много ми хареса и финалът с Утешителя. Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??