Сем Лаури - Рицарят на облаците
Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сем Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това.
Да се люби с вятъра. Да усети как го издига над земята като огромен тирбушон.
Да почувства мощната му транспирация и фуниевидното торнадно туловище,
което ще го изстреля в космоса. Високо, високо над земята.
Над хората-мравки, които пъплеха около своите мравуняци-градове.
Жалки, нищожни робчета, които не можеха да усетят мириса на свободата,
защото твърде много се страхуваха от смъртта. Мисълта на Мигел де Унамуно
се гмурна като изящен делфин в съзнанието му:
"Умирам, защото не умирам!".
А те живеят, защото не живеят! -
изстреля, като стон удавен в безкрайността, Сем Лаури.
Представи си мамещата усмивка на Джил Лейтън, образът от мечтите му.
Вече нямаше значение, какво ще му се случи по-нататък,
защото по-нататък не съществуваше.
Беше се отделил от тялото си (ненужна черупка), безтегловен странник
в серпентините на вихъра - стъпала към звездите.
Космическият вятър развяваше черната си грива над него
и го отнасяше като тъмен Пегас към родината на бъдещето,
от която никой не се е завръщал.
Там нямаше биографии, нямаше конкретика, а само рицари-облаци,
пренасящи вечността под формата на несбъднат дъжд.
"Сезам, отвори се".
И порталът се отвори.
Сияен и привличащ като магнита на Сион. Рождество!
Това е истинското Рождество - вън от тази вселена.
Неземният покой извън пространство, време и гравитация.
Кой роден по този начин би се завърнал? Освен може би Утешителят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
