Желанието и да си го излее на някой беше голямо. Съдейки по безкрайните чернови разпилени по пода, човек може да си помисли че нещо се опитва да излезе от нея, но все не намира правилния начин. Беше започнала да пише отново. Дали възпитанието действа като като знак стоп или самоналожения убийствен самоконтрол действаше като студен душ, тя не знаеше. Но чудовището дремеше вътре в нея и тихичко драскаше със нокти по стегнатата и душа. Нещо чакаше удобния момент да се случи.
Погледна към мъжа, който кротко блееше в телевизора. Кой беше, за бога, този? Знаеше, че са женени вече 18 години и въпреки всичко изведнъж и се стори по-непознат и от съдържателя на кокетното барче появило се в квартала мистериозно, буквално за една нощ.
Какво ли значи това изражение? Неее.. полудяваш спри. Знаеш, че като се потопиш в анализи се превръщаш в ненаситен учен, ровещ до безкрайност в микро свят и създавайки една камара теории и закономерности описвайки неща които ПРОСТО СИ СЪЩЕСТВУВАТ. Аналитичният и ум плюс огромната и база данни както тя си я наричаше, бяха помогнали в стотици заплетени ситуации. До момента в който не осъзна че не е необходимо да ги вижда всички. Можеше просто да затвори очи и да каже НЕ!
Погледна го отново. Мислено се пренесе във времето в което се запознаха. И тогава някак си смътно усещаше, че ще остареят заедно, но си мислеше че животът им ще бъде като в американска романтична комедия с хепи енд не криминален психотрилър. Как за бога се усложниха нещата толкова. Сега вече знаеше че когато се обвързваш с мъж се обвързваш и с цялото му минало и това което смяташ за новопоявило се негово качество всъщност е част от неговия градивен материал. Всичко от което е изтъкан атом по атом. Дори и не подозираше, че ще стигнат до ядрен конфликт, нещо в стил студената война с кратки пресвятквания и се виждаше максимално допустимото влошаване на отношенията. Добре че всичко отмина. Дали? въздъхна тежко. Дано?
Раздвижи нервно крака за момент и притихна отново. Сети се за онази карикатура във фейсбук, изобразяваща мьж и жена в семейното ложе и мислите на жената и мислите на мъжа. Жената А ДАЛИ, КАК, ЗАЩО и една камара тревожни мисли за отношението на мъжа към нея и мъжа който се чудеше дали стомашното  му неразположение се дължи на количеството или качеството на вечерята. Хихихи засмя се тихичко. Който го е направил, е имал много добра връзка с кораба майка и достъп до квалифицирана информация и може би не му се е налагало да го учи на принципа проба грешка.
Отново можеха да стоят в една стая, нещо което допреди година изглеждаше невъзможно. Метър разстояние беше като пропаст с размерите на Гранд каньон и опитите им да общуват беше крясъци от единия и другия му край с надеждата, че ДРУГИЯТ ще те чуе. Трябвало е просто да шепне така може би щеше да го накара да се доближи за да я чуе и от близостта нещо...Пак започна да се ровиш в причините. Такива просто няма. Всеки е трябвало да си получи уроците за да се подреди пъзела им. Аха липсваха парченца доста. Ама наистина, ако беше пъзел животът им каква обща картина щеше да представя. Нещо като битката при Ватерло.  В центъра двамата заякнали и мускулести от тежката битка с живота и около тях загиналите им мечти и илюзии. Отново и стана смешно. Напоследък имаше навика да асоциира себе си и живота си с различни смехотворни карикатури. Нали изчезна графитния цвят от него започна да вижда повече цветове от черното и бялото. Както би казала дъщеря и ЯКООО...  Поне беше спряла да се взима толкова на сериозно.
Отново впери очи в него. Забеляза няколко фини линии врязали се около очите от присвиване. Забеляза и промяната в стойката. Скучно му е. Сега ще се обърне и ще попита останало ли е нещо от вечерята, ще се намръщи като му отговоря, ще гръмне с две три думи във въздуха за авторитет и по навик и ще се премести в кухнята.
 - Искаш ли да се преместим да живеем на село? - Тя изведнъж се събуди.
Пъзелът още се подреждаше.