Семенце на вяра
За детството си мога да кажа само, че беше нормално! Нито повече, нито по-малко!
Израснах между няколко баби, прабаби и дядовци, освен родителите ми - и всички те оставиха по нещо ценно в мен! Напоследък обаче ме спохожда мисълта за прабаба ми Велика.
Бях малко момиченце, още не ходех на училище и често ме оставяха при нея докато някой от останалите се върне от работа. Тя беше ниска и пълничка женица, винаги облечена в тъмни дрехи, тъмна забрадка и престилка и един плетен елек, който сякаш не сваляше никога, дори и през лятото, все казваше, че ѝ е студено. Беше на осемдесет и няколко години, движеше се бавно, не ходеше почти никъде, освен пред къщата, седнала на едно малко дървено столче. Спомням си, че за мен обичаше да казва:
„Какво ще му е на такова дете да го гледаш, то като се сгуши в полата ми и не мърда!”
Стаичката в която живееше бе съвсем обикновена, имаше маса с два стола, печка на дърва, легло над което се спускаше кабел с ключ за осветлението, точно над главата, казваха му „калпазанче”, зад вратата висеше закачалка, стените бяха боядисани със светлозелена боя за фон а върху нея щамповани ивици на цветя, но най-интересното нещо в стаята бе кандилото, което тя палеше всяка сутрин и вечер! Наблюдавах я как се моли почти на глас, а молитвите бяха искрени, защото често от очите ѝ капваше по някоя сълза.
Сега, когато половината от живота ми вече е отминал осъзнавам, че именно тя, моята прабаба е посяла първото семенце на вяра в моето детско сърчице, без да подозирам нищо тогава, но някак знаех, че всичко което прави тя, е специално!
Често се заглеждах в кръста с разпнатия Христос, намиращ се точно до кандилото и изпитвах тъга, защото разбирах, че това не е добро! Баба Велика, или Величка, както я наричахме всички, обичаше да ми разказва за мисията Му на тази земя и, че Той е Божият Син, слязъл от небето! Тази история звучеше различно от всички останали, не беше като приказките които често ми четеше.
Сега вече знам доста повече от тогава, защото семенцето порасна, пораснах и аз! Питам се, какво ли бих правила днес без тази скъпоценна вяра, която Бог допусна моята прабаба да посади в мен! Не искам дори да си представям, защото вярата не се състои само в това да бъдем добри, нашата искрена вяра всъщност е пътя към вечността!
"А без вяра не е възможно да се угоди на Бога,защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят."
Евреи 11:6
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
