19.04.2019 г., 1:11 ч.  

Семенце на вяра 

  Проза
761 9 14
2 мин за четене

За детството си мога да кажа само, че беше нормално! Нито повече, нито по-малко!
Израснах между няколко баби, прабаби и дядовци, освен родителите ми - и всички те оставиха по нещо ценно в мен! Напоследък обаче ме спохожда мисълта за прабаба ми Велика. 
Бях малко момиченце, още не ходех на училище и често ме оставяха при нея докато някой от останалите се върне от работа. Тя беше ниска и пълничка женица, винаги облечена в тъмни дрехи, тъмна забрадка и престилка и един плетен елек, който сякаш не сваляше никога, дори и през лятото, все казваше, че ѝ е студено. Беше на осемдесет и няколко години, движеше се бавно, не ходеше почти никъде, освен пред къщата, седнала на едно малко дървено столче. Спомням си, че за мен обичаше да казва: 
Какво ще му е на такова дете да го гледаш, то като се сгуши в полата ми и не мърда!
Стаичката в която живееше бе съвсем обикновена, имаше маса с два стола, печка на дърва, легло над което се спускаше кабел с ключ за осветлението, точно над главата, казваха му „калпазанче”, зад вратата висеше закачалка, стените бяха боядисани със светлозелена боя за фон а върху нея щамповани ивици на цветя, но най-интересното нещо в стаята бе кандилото, което тя палеше всяка сутрин и вечер! Наблюдавах я как се моли почти на глас, а молитвите бяха искрени, защото често от очите ѝ капваше по някоя сълза. 
Сега, когато половината от живота ми вече е отминал осъзнавам, че именно тя, моята прабаба е посяла първото семенце на вяра в моето детско сърчице, без да подозирам нищо тогава, но някак знаех, че всичко което прави тя, е специално!
Често се заглеждах в кръста с разпнатия Христос, намиращ се точно до кандилото и изпитвах тъга, защото разбирах, че това не е добро! Баба Велика, или Величка, както я наричахме всички, обичаше да ми разказва за мисията Му на тази земя и, че Той е Божият Син, слязъл от небето! Тази история звучеше различно от всички останали, не беше като приказките които често ми четеше. 
Сега вече знам доста повече от тогава, защото семенцето порасна, пораснах и аз! Питам се, какво ли бих правила днес без тази скъпоценна вяра, която Бог допусна моята прабаба да посади в мен! Не искам дори да си представям, защото вярата не се състои само в това да бъдем добри, нашата искрена вяра всъщност е пътя към вечността!

 

 

 

"А без вяра не е възможно да се угоди на Бога,защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят."

Евреи 11:6

© Руми Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато човек дава от себе си, дори и съвсем малко и нищожно, той е щастлив, че е допринесъл с нещо, както съм щастлива и аз, че Ви има, скъпи мои приятели! Иржи, Мария, Мария Панайотова, прегръщам ви с цялата си признателност, прекрасни момичета!
  • И ти засяваш това семенце в душите на тези, които още не са го приели, мила Руми. Правиш го толкова нежно и с любовта на майка, която кърми детето си с обич, а дори не осъзнава това действие.
    Води те прекрасната ти душевност и талантът, който във всичко написано от теб, е неоспорим. Прегръщам те с благодарност!
  • Определено си изключително талантлива скъпа , Руми! Много мило поднасяш тази съкровена история! История, която е дала отпечатък в детското ти сърчице.
    "Сега, когато половината от живота ми вече е отминал осъзнавам, че именно тя, моята прабаба е посяла първото семенце на вяра в моето детско сърчице, без да подозирам нищо тогава, но някак знаех, че всичко което прави тя, е специално!" Когато имаш това семенце на вяра искаш то да бъде споделено.Творбата ти е един искрен споделен израз на Божията любов и милост към всеки един човек! Благодаря, Руми!
  • Е,това е талант-и стихове и проза в малко редове пишеш много съдържание,разбираемо имащо си всичко-и душа и информация и спомени и поука....А това за семенцето,Руми,много е важно да попадне в добра почва,а и да се грижат за него...Добро семенце/вярата/ е посадила в добрата почва/теб/ прабаба ти Велика!А разказът ти ме отнесе в моето минало...всяка къща имаше кандило ,палеше се и се молеха възрастните...Изчезна всичко това като че ли...
  • Благодаря ви, скъпи хора, всяка ваша думичка означава много за мен! Бъдете благословени!
  • Вярата - крайъгълен камък на живеенето.
  • Начинът на писане е много, много важен, когато посланието стига до всички - а то е простичко, чисто, с достъпни и лесни за разбиране думи.Адмирации!
  • Нещо много съкровено и дълбоко "мое" си споделила, Руми! Изчистен, непосредствен стил, леещ се спокойно като водата в равнинна река. Усетих топлината на прегръдката на твоята/моята баба. Щафетата продължава. Надявам се да ми позволиш да цитирам едно изречение от тази твоя творба в началото на стихотворение на същата тема, което ще поместя след малко. Благодаря ти и прегръдка от мен!
  • Благодаря на всички вас, скъпи приятели, че прочетохте, оценихте и поставихте в "Любоми"! Това е един много специален период от моя живот и си го пазя като зениците на очите! Грижете се за семенцето вътре във вас, важно е!
  • Разказваш превъзходно, Руми. Бях на двора заедно с теб. После влязох в стаята на прабаба Велика и застанах пред кръста. Гледах я как отронва сълзата. Тук, обаче, умението не е само в това да се разказват спомени заради споменитe. Умението е точно в това, което ти си сторила. Да оцениш тези спомени от дистанцията на повече от половин живот и да осъзнаеш сакралния им смисъл. А той е в биджата - онова малко семенце на духовност и вяра, което тази твоя прабаба е посадила в теб. Днес тази вяра е мощно, разлистило се дърво - семафор за "пътя към вечността". Поздравление за излагането на Истината с прости и убедителни средства. П.П. Благодаря ти за хубавия коментар и поставянето в Любими на "Кроулистът (10).
  • Не знаем, кой и как е посял семената в нас, но добре се развиват. Моята майка също се молеше всяка сутрин и вечер за всички. Дядо и татко обичаха земята. Мисля, че всеки е повлиял върху живота ми, както твоята ба ба. Поздрав!
  • Хубав спомен, в който детството още пътува с теб.Имала си Велика прабаба,и ето скоро ще празнуваме Великден,тя ще бъде пак в душата ти, защото има личен ден!
    Прочувствено!
    Поздравления, Руми!
  • ...защото вярата не се състои само в това да бъдем добри, нашата искрена вяра всъщност е пътя към вечността!
    Благодаря ти, Руми ! Поздрави !
Предложения
: ??:??