Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интересна? Тя преливаше от цветове, светлина и уникални рисунки. Дворът беше изпълнен с всевъзможни растения...безброй цветя. Всичко това отразяваше същността на притежателя ѝ.
Точно срещу нейната къща, на отсрещната улицата, имаше една друга...Само че тя беше олицетворение на мрака, беше потънала в разруха и самота. Всяваше страх на всеки, който я погледне. През прозорците сякаш не проникваше и един слънчев лъч, а градината беше празна...В цялото това пространство се беше вселила душата на човека, живеещ там. Това беше една стара жена, която никога не бе виждана да се усмихва и да казва добри думи. Най-много обаче не понасяше младата дама в отсрещната къща. Тя от своя страна винаги я поздравяваш ...