Седях в обширната всекидневна на долния етаж, отпуснал телеса в плетения люлеещ стол, една много удобна придобивка, гледах горящия пън в камината и очаквах пристигането на Генерала. Навън, есенното октомврийско слънце хвърляше последен поглед към селото, преди да потъне зад високия хълм, служещ за жалон към посока запад. Днес беше един от малкото слънчеви дни от настъпилата есен, която ни изненада тази година с хладно време и много дъждове. Това наложи и ранното палене на камината и вместо вечери с красив залез на верандата, се заредиха уютни такива, гарнирани с дрямка пред живия огън. От тонколоните, меките гласове на Невил Брадърс и тяхната „Жълта луна“, примесени с умората от деня, забъркваха коктейл, унасящ ме към един нереален, но несъмнено по-спокоен свят. Но въздействието му бе прекъснато от песа, който се провря през отвора във вратата и ме дръпна за ръкава, подсещайки ме, че е време за дневната му порция. Когато преди две години твърдо реших да се установя в селото и бях напре ...