14 mar 2018, 8:43  

Изгубена надежда

  Prosa
1.6K 2 3
1 мин за четене

Познавам жена, която отчаяно се нуждае от серум против изгубена надежда. Тя беше изгубила сина си в зората на Демокрацията. И не точно „изгубила“; бяха го намерили прегазен на някакъв паркинг. „В безпомощно състояние“ – така казаха по телевизията. Още се чудя – бил ли е жив, но „в безпомощно състояние“ или вече е бил мъртъв?

Малшанс – да си в ранните си младежки години, точно когато се срутва системата, в мутрафонските времена, когато парите се сменят – жестока инфлация! Заплатата ми тогава беше три долара… месечно.

Помня сина й. Помня ужаса, наречен делир – как търчеше панически, за малко да скочи (от трети етаж). Помня ступора, в който изпадаше, във ръцете – с димяща цигара. Много пушеше. И петната от напикаване по диваните, и дупките от малки пожарчета по матраците… как „си пали свещта откъм двата й края“, както казваше майка му.

Помня как не отидох на сватба на наши приятели, защото внезапно парите ни бяха изчезнали от чантите и джобовете. И разярените момчетии, от които бе взимал пари, а не връщаше… Един такъв жестоко го бе бил и непонятно за мен, беше му рязал кичури от косата. И майка му, как си удряше главата в стената и виеше. Страшна гледка!

Понякога я намирах, нагълтана с хапчета, е, не чак дотам, че да иска да се убива, но просто да спи, да спи и да не усеща. А аз се страхувах, че някога няма да прецени точно дозата…

По повод на случката с парите, които изчезнаха, много се бях разгневила. Забраних му тогава да яде от моето ядене! Спомням си – свинско с картофи. А после забравих пълната тенджера на балкона и трябваше да я хвърлям. Не ми беше до нея! Отидохме в „Пирогов“ да го разпознаем. Занесохме дрехи – костюм, кожена вратовръзка….

Двайсет… трийсет години почти… още я чувам как разговаря с призраци и от време на време как се провиква с глас, от който космите ти настръхват: .“Тошко! Тошко умря!“

 

 

Публикувано в "Литературен свят" бр.136 март 2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

15 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...