14.03.2018 г., 8:43  

Изгубена надежда

1.6K 2 3
1 мин за четене

Познавам жена, която отчаяно се нуждае от серум против изгубена надежда. Тя беше изгубила сина си в зората на Демокрацията. И не точно „изгубила“; бяха го намерили прегазен на някакъв паркинг. „В безпомощно състояние“ – така казаха по телевизията. Още се чудя – бил ли е жив, но „в безпомощно състояние“ или вече е бил мъртъв?

Малшанс – да си в ранните си младежки години, точно когато се срутва системата, в мутрафонските времена, когато парите се сменят – жестока инфлация! Заплатата ми тогава беше три долара… месечно.

Помня сина й. Помня ужаса, наречен делир – как търчеше панически, за малко да скочи (от трети етаж). Помня ступора, в който изпадаше, във ръцете – с димяща цигара. Много пушеше. И петната от напикаване по диваните, и дупките от малки пожарчета по матраците… как „си пали свещта откъм двата й края“, както казваше майка му.

Помня как не отидох на сватба на наши приятели, защото внезапно парите ни бяха изчезнали от чантите и джобовете. И разярените момчетии, от които бе взимал пари, а не връщаше… Един такъв жестоко го бе бил и непонятно за мен, беше му рязал кичури от косата. И майка му, как си удряше главата в стената и виеше. Страшна гледка!

Понякога я намирах, нагълтана с хапчета, е, не чак дотам, че да иска да се убива, но просто да спи, да спи и да не усеща. А аз се страхувах, че някога няма да прецени точно дозата…

По повод на случката с парите, които изчезнаха, много се бях разгневила. Забраних му тогава да яде от моето ядене! Спомням си – свинско с картофи. А после забравих пълната тенджера на балкона и трябваше да я хвърлям. Не ми беше до нея! Отидохме в „Пирогов“ да го разпознаем. Занесохме дрехи – костюм, кожена вратовръзка….

Двайсет… трийсет години почти… още я чувам как разговаря с призраци и от време на време как се провиква с глас, от който космите ти настръхват: .“Тошко! Тошко умря!“

 

 

Публикувано в "Литературен свят" бр.136 март 2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...