MihaelaSidera-scott (Mihaela Sidera-Scott)
2 13
14 ene 2020, 20:30

Сестра ми 

  Prosa » Relatos
1491 1 9

 

Намибия – пустинята се е ширнала като пясъчно езеро. Стъпки – самотни, дребни прекосяват дюните, спират се. Оазисът – реален или не? Камили, шатри и маймуни – досадници малки, които обичат да крадат храната. Нощта е тиха, небето – огнено.

Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „Защо, в какво е прегрешила?” – питат очите горящи. Но устните стоят плътно залепнали. Никой не предизвиква вожда! Но, тя е посмяла..Как? Без думи! Стига й външността. На връх рожденият ни ден, сестра ми си боядиса косата – руса. Нечувано! Защо? Защо го е направила? Просто е:

- Сестра ми винаги е искала да бъде руса...

Наказанието – да напусне племето, още тази нощ – няма право на глас, никой няма.

На сутринта аз я последвах. Имах избор за разлика от нея, аз винаги съм обичала черната си коса, но нея обичам повече от мен самата.

Стъпки в пустинята – моите или нейните, кой знае...

© Mihaela Sidera-Scott Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Мълчанието »

4 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Петър!
  • Можеш да си малко по-позитивен, “колега” Порчев. Това, че няма история, не означава, че няма идея. А и говориш на дама, малко по-любезно трябва с дамите, може и да си чувал.
  • С какво ли се е изрусила в пустинята? Като видях Намибия и се зарадвах, че прочета някоя интересна история. Ама история нямаше. Някакви нахвърляни мисли. Загатнати бедуини, каквито няма в Намибия, някакъв вожд на племе и една, дето искала да е руса. Как изобщо й хрумна да се изрусява?
  • Да, наистина е така! Имам разкази, които са просто "изсмукани от пръстите", но имам и други, които сякаш съм писала в транс и разликата е огромна.
  • Сега си помислих, че това е просто скициран разказ, една идея. И аз правя така понякога, когато нямам време. Скицирам ги, за да не ги забравя. И те си чакат времето, когато ще се превърнат в разкази. Времето показва кои идеи са добри, и кои - за в коша. Аз мисля, че, за да се получи добър разказ, освен идеята е нужно да има и хъс, да се пише с много желание. Абе, просто да ти дойде отвътре.
  • Не знаям защо, но реших, че на толкова къс разказ няма да му отива такова дълго заглавие. Знам, че няма логика, но така ми дойде в онзи момент. А иначе Селинджър ми е от любимите разказвачи.
  • Че какво лошо има в дългите заглавия?
    Виж Селинджър, Маркес например. 😊👍
  • Благодаря ви! Оригиналното заглавие ми е - Сестра ми винаги е искала да бъде руса...но реших, че ще е прекалено дълго...а, то се оказва, че за малко да ви отблъсне късият вариант.
  • Ами, браво! Не очаквах, че ще е толкова добър, когато прочетох заглавието, честно. Грабна ме първото изречение обаче, затова започнах.
Propuestas
: ??:??