15 may 2020, 13:02

Шепа откровения

  Prosa » Relatos
1.3K 0 1
1 мин за четене

Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.

- Криеш ли нещо от мен?

- Ами, не.

-Лъжеш ли ме?

-Не. За разлика от теб аз не лъжа.

- За какво съм те излъгал?

- Че ме... обичаш.

- А, аз обичам ли те?

- Да. Не. Не знам.

Какво говоря? В какво съм се превърнала? В какво ме превърна той? Аз съм поредната му плячка на думи. Той ме гледа страшно, а аз треперя. Най-накрая промърмори:

- Да.

- Да - че винаги ме лъжеш или да - че ме обичаш.

- И двете.

Забравям мислите си. Забравям коя съм. Припомням си - негова съпруга съм. Дори и в съня. Има пълното право да ми говори така. Но аз нямам. Аз не мога да бъда откровена с него. Не трябва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...