May 15, 2020, 1:02 PM

Шепа откровения

1.3K 0 1
1 min reading

Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.

- Криеш ли нещо от мен?

- Ами, не.

-Лъжеш ли ме?

-Не. За разлика от теб аз не лъжа.

- За какво съм те излъгал?

- Че ме... обичаш.

- А, аз обичам ли те?

- Да. Не. Не знам.

Какво говоря? В какво съм се превърнала? В какво ме превърна той? Аз съм поредната му плячка на думи. Той ме гледа страшно, а аз треперя. Най-накрая промърмори:

- Да.

- Да - че винаги ме лъжеш или да - че ме обичаш.

- И двете.

Забравям мислите си. Забравям коя съм. Припомням си - негова съпруга съм. Дори и в съня. Има пълното право да ми говори така. Но аз нямам. Аз не мога да бъда откровена с него. Не трябва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...