Живота е пълна гадост... Всекидневно мъчение... Сутрин ставаш, за да отидеш на училище... още с пристигането си изваждаш учебниците и започваш да учиш... Но как да си научиш, като около теб постоянно има побоища, разнасят се викове, обиди, псувни... приятели си разменят крясъци... не можеш да се съсредоточиш, а вече влизате в час... учителят те вдига, за да те изпита... скъсваш си задника, за да изкараш по-добра оценка, а когато го направиш, забелязваш, че зависта на саучениците ти расте (заради хубавите ти оценки)... Казваш си: както и да е - ще се прибера в нас и всичко ще е ок!...
Но не е така... Във вас те очаква поредната караница с близките ти... карате се за всичко и естествено за всичко си виновен ти... ти си виновен, че парите не достигат, ти си виновен, че това или онова се е счупило... забраняват ти да излизаш, лишават те от всичко стойностно за теб... Най-сетне виковете секват... оглеждаш се и виждаш, че живееш в "бардак", ядосваш се... Защо си беден?... Решаваш да си пусне ...