Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:

- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...

Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.

След няколко минути, бавно повдигна глава и се изправи. Не помнеше нищо, но имаше странно усещане в себе си.

Отново тръгна по улицата, повтаряйки:

- Аз съм щастлив! Аз съм щастлив! Аз съм щастлив...

Все повече ускоряваше крачка.

Не я видя. И тя беше замислена в своите мечти за щастието, забързана за някъде.

Сблъскаха се, удряйки главите си. Погледнаха се с празни очи и паднаха един до друг.

Не мина много време и той внимателно се изправи. После се наведе. Помогна ѝ да стане. Не знаеха, какво се е случило.

Тя пое протегната ръка и тръгнаха по пътя пеейки:

- Ние сме щастливи! Ние сме щастливи! Ние сме щастливи...

Минаха край един старец, който седеше на пейката до блока. Той намести очилата си и прошепна:

- Те са щастливи!

Горе в небето, Бог ги гледаше и се усмихна...