Щастието
Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повдигна глава и се изправи. Не помнеше нищо, но имаше странно усещане в себе си.
Отново тръгна по улицата, повтаряйки:
- Аз съм щастлив! Аз съм щастлив! Аз съм щастлив...
Все повече ускоряваше крачка.
Не я видя. И тя беше замислена в своите мечти за щастието, забързана за някъде.
Сблъскаха се, удряйки главите си. Погледнаха се с празни очи и паднаха един до друг.
Не мина много време и той внимателно се изправи. После се наведе. Помогна ѝ да стане. Не знаеха, какво се е случило.
Тя пое протегната ръка и тръгнаха по пътя пеейки:
- Ние сме щастливи! Ние сме щастливи! Ние сме щастливи...
Минаха край един старец, който седеше на пейката до блока. Той намести очилата си и прошепна:
- Те са щастливи!
Горе в небето, Бог ги гледаше и се усмихна...
© Гедеон All rights reserved.
