Усмивката ми - фалшива. Едва се изписва на мойто лице. Ще ме попитате защо трябва да я има тази маска? Защото в живота хората предпочитат тази измамна украса. Че кой обича да вижда тъжен човек с разплакани очи? Че кой обича да подава ръка на човек с разбити мечти?
И времето е влажно. Денят обсипан е в мрак. Дъждът ромоли по прозорците, а аз се губя в своя страх. Понякога имам нужда да излея всичко насъбрало се във мен. Болка и сълзи. Разочарования, натрупали се с всички изминали дни.
Ще изплача мъката си днес. Очите нека да подпухнат. Ще извая самотата си с пръсти. Ще издраскам с химикала цялата си празнота. И живота си ще извая, миг по миг, всеки спомен, от който се усмихвам и от който боли. Като на лента нека да минат. Като на лента пред погледа ми, който вижда твойте лъжи.
Ще изплача всичките си сълзи днес и тази нощ - до утре сутринта. Ще прекърша сама крилата си, за да не знам, че мога да летя. Ще изпиша с думи цялата тъга у мене. Как силно ме раздира. Как сърцето диша едва, сякаш ...