Jun 12, 2011, 5:03 PM

Ще изплача живота си

  Prose
887 0 1
1 min reading

Усмивката ми - фалшива. Едва се изписва на мойто лице. Ще ме попитате защо трябва да я има тази маска? Защото в живота хората предпочитат тази измамна украса. Че кой обича да вижда тъжен човек с разплакани очи? Че кой обича да подава ръка на човек с разбити мечти?

И времето е влажно. Денят обсипан е в мрак. Дъждът ромоли по прозорците, а аз се губя в своя страх. Понякога имам нужда да излея всичко насъбрало се във мен. Болка и сълзи. Разочарования, натрупали се с всички изминали дни.

Ще изплача мъката си днес. Очите нека да подпухнат. Ще извая самотата си с пръсти. Ще издраскам с химикала цялата си празнота. И живота си ще извая, миг по миг, всеки спомен, от който се усмихвам и от който боли. Като на лента нека да минат. Като на лента пред погледа ми, който вижда твойте лъжи.

Ще изплача всичките си сълзи днес и тази нощ - до утре сутринта. Ще прекърша сама крилата си, за да не знам, че мога да летя. Ще изпиша с думи цялата тъга у мене. Как силно ме раздира. Как сърцето диша едва, сякаш за миг дори спира. Ще извая мечтите си и една по една ще ги горя. Ще хвърля праха им в очите си, ще вдишвам пушека от тяхната самота.

Ще изплача живота си. Ще изплача всичката си любов. И няма насила да се усмихвам. Ще бъде тъжен изразът на лицето ми. Ще бъда естествена само сега. А утре размазания грим ще изтрия. Ще погледна в огледалото един човек. Ще видя себе си - пречистена. Чувствата си ще съм убила за кратко. Очите ще са пресъхнали поне за седмица-две. Ще си сложа пак фалшивата усмивка и ще вървя напред, към бъдещето си, към щастието в света. И ще го търся. Не искам да го  чакам. Изгубила съм някъде мечтите си, но надеждата в мене винаги стои. Любовта, предадена и изиграна в сърцето, живее да ме раздира и планове да крои.

Живота си така отдавна живея. Силна съм. Смела съм. Вървя срещу страховете си. Усмихната, макар и фалшиво, не спирам да бягам към целите си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще извая мечтите си и една по една ще ги горя...Силно е...

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...