Обадих се от Атина на родителите си, обясних им за Катерини, за намеренията ни. И като всички родители , те много се зарадваха.
Уговорихме си среща след седмица с колите на ферибота в Аркитца.
Позвъних на Катерини.
- Приемаш ли гости, на ферибота сме
И докато обясня с кой, защо, двата ферибота се срещнаха по средата на разстоянието и поздравиха със свирките си. Добър знак, си помислих, чак фериботите ни аплодират.
Родителите ни взаимно се харесаха. Мама и кирия Йота веднага включиха на английски, показваха и коментираха цветя в кашпите в градинката, покривките й, които бяха по масите. Татковците ни по десетопръстната система си разменяха информация около пикапа, после отпиваха от чашите бира.
Ние с Катерини се държахме за ръце като ученици и се радвахме на всички.
Не си губихме времето, а успяхме да спретнем тържеството. Катерини беше цялата в бяло, бяло костюмче, бял дълъг воал и бяло венче на главата,... разбира се с бели обувки с висок ток, букетчето невен грееше пред нея. Нали е булка, и трябва да е най-хубавата. Мама даже я наплю '' Пту, пту, да не ти е уроки, хубавицата ми тя ''.
Синовете ми се обадиха от Англия, че са в сесия, извиниха ни се и ии честитиха, обещавайки както винаги да дойдат в Атина на море и да се видим. Не им се сърдя, нали това беше желанието на всички, да идат в Англия да следват, да работят и когато имат възможност да посещават мен в Атина, баба си, дядо си в България. Ами така стана, демокрацията ни разпиля по света.
Барба Сандо надуваше ритуалната зурна, та чак жилите на шията му изкочиха, тъпаня весело отброяваше с бухалката и отсвирваше такта с тънката пръчица. После отстъпиха място на други музиканти с бозуки и певец.
Отчето отслужи литургия, разменихме си пръстени, подаръци, целувки.
На мен ми беше все тази къде ще живея или работя. Нали домът е там, където го чувстваш свой дом.
Бяхме взели решение с Катерини, къщата ми в Атина да не я продаваме, да изкарам работния си договор до края на годината и след това отиваме в Едипсос. Ще помагам, не вече ще работя в таверната-хотел и кафенето. И когато има мир и любов времето върви нормално.
Катерини свикна бързо с Атина.
- О, за това ли казват '' Атинска кокона'', ами тя нямала никаква работа, освен да се гримира, да изпраща и посреща мъжа си от работа - шегуваше се тя
И един ден
- Петро, бременна съм в третия месец,... момченце. Така се радвам...Момченце Петро, ние успяхме.
Ще си имам три момченца,... нее, с теб са четирии
- Миличката ми тя, ще си имаме още един Василий, ще го именуваме на кир Василий, той е нямал момче а сега вече ще има - радвах се и аз на добрата новина.
Скоро я огласихме на всички. Момчетата бяха най-радостни, ще са батковци.
А на моите майка и татко им хареса в Едипсос. Двете баби водеха за ръчички малкия Василий, дядовците пийваха узо и вече се разбираха говорящо помежду си.
Катерини се бе разхубавила, улегнала, стройна жена и сякаш нямаше умора.
И аз бях радостен и щастлив с Катерини. веднъж само споменахме за рано отишлата си съпруга.
Тя прие като свои деца моите юнаци, с часове говореха по вайбъра, радваше се , че напредват в учението. А те сега летяха до Атина, пренощуваха в къщата ми ден-два, и с Хондата Акорд пристигаха в Едипсос за седмица. После обратно в Атина, самолета до Лутън и в Стиванийч, градът където живееха, учеха, работеха
Беше горещ августовски ден. Обичайните задължения из заведенията ни. С Катерини и мама-баба Йота уточнявахме заявки пред чаша елинико-кафе. Мама с малкия Василий поеха за плажа, татко и дядо Василий товареха пикапа за разностна търговия .
Изписука СМС '' Катерини, тате, на ферибота сме. Идваме с изненада...''
- Катерини, виж децата какъв СМС са изпратили - и прочетох съобщението
- О, да заповядат, места за тях винаги има, ще ги настаним - смееше се тя - Няма да гадаем за изненадата
И изненадата не закъсня. Клаксона на Хондата възвести пристигането им.
Пъргаво изкочиха нашите момчета, малко срамежливо, две момичета.
- Тате, Катерини, това са Луиза и Ребека -ги представи Георги
- Луиза, Ребека,... това е Катерини, мама Катерини,татко Питър, говорили сме ви за тях
Погледнах Катерини, радостни сълзи бликаха от очите й. Момчетата я представиха като майка,
мама Катерини. Последваха прегръдки и потупване по рамената.
- Деца мои - прегръщаше ги един по един Катерини, шепнеше им - Колко се радвам,... бъдете щастливи, деца мои момичета и момчета.
- А баба, дядо, братчето ни, къде са - попита Димитър
- Едни на море, други на работа - през смях отговорих
- Мамоо, къде си, виж кой ни е дошъл на гости - провикна се Катерини - Децата с приятелките си от Англия, току що пристигнаха,... миличките ми те.
И отново прегръдки, запознанства с момичетата.
Настаниха се по двойки в апартаментчетата, които Катерини им показа
След малко нова еуфория. Мама с малки Василий се пребраха от морето, татко и дядо от път, настъпи радостна глъчка в дворчето-лятна градина.
- Децааа, деца, предлагам да похапнете каквото има, да си починете, а довечера гала-вечеря,
ще празнуваме - обяви тържествено Катерини.
Най-лесно е да подредиш масата за любими хора. С Катерини бяхме неуморни, подредихме всичко, бели покривки отгоре с карета български мотиви. Събрахме се отново всички заедно.
Малкият Василий бе най-щастлив, център на внимание. Хванал Луиза и Ребека за ръце, до тях батковците му, говореше нещо на смесен българо-гръцко-английски, момичетата поглеждаха за помощ момчетата ни, те превеждаха на английски, дали е вярно или не, но избухваха всички в смях.
- Хайде деца, идвайте - ги усмири гласът на Катерини - Готови сме
И глъчката се пренесе на трапезата.
След 10 дни англичаните си заминаха. След седмица майка и татко.
Денят чувствително намаля. Василий придрямваше и Катерини го сложи да спи.
Луната изкочи зад върховете на кипарисите, огромна и оранджево-жълта. Изглежда е новолуние.
Спогледахме се с Катерини. Мълчаливо подадох ръка, тя я хвана доверчиво и тръгнахме към морския бряг. Вълните приятно припляскваха в кракта ни, все още топличка вода.
Седнахме на някаква купчинка пясък. Прегърнахме се, леко вятърче рошеше косите ни и се загледахме във водата. Мечтаехме ли нещо, или и двамата си мислихме нещо еднакво.
- Катерини...
- Петро - бе запонала и тя - Мисля си, дали Параскевия е добре, дали е успяа в Америка
- Даа, мислех си същото, вероятно да. Възможно е да е натоварена с много работа, семейство деца,... можеше да се обади и от новия си адрес...
- Можеше, ако не на нас, поне на мама и татко - гласчето й започна да мутира
- Хайде, не се тревожи, никой не се обажда когато е добре,... само лошите вести идват най-бързо.
Настъпи мълчание. Вятърчето повя по-сериозно и позахкадня. Катерини потрепери.
- Искаш ли да се пребираме в къщи, скъпа
- Искам...
- А искаш ли да се любим
- Да Петро, искам...
През прозореца луната гледаше измачканите скупчени чаршафи, лъщящите ни и вече немърдащи голи тела. И сред всичко ние бяхме в безтегловност и уморени от любов.
Стана й неудобно да наднича в нашия прозорец, бавничко се отмести да даде възможност на звездите да хвърлят по едно око.
А те трепкаха нетърпеливо и се укоряваха, че са закъснели.
Градският часовник удари даан, даан.
И тишина...
...............................................КРАЙ...................
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados
А на теб, приятна работа и успешен ден