Щрихи от едно лято 5

              Обадих се от Атина на родителите си, обясних им за Катерини, за намеренията ни. И като всички родители , те много се зарадваха.

Уговорихме си среща след седмица  с колите на ферибота в Аркитца.

              Позвъних  на Катерини.

- Приемаш ли гости, на ферибота сме

И докато обясня с кой, защо, двата ферибота се срещнаха по средата на разстоянието и поздравиха със свирките си. Добър знак, си помислих, чак фериботите ни аплодират.

Родителите ни взаимно се харесаха. Мама и кирия Йота веднага включиха на английски, показваха и коментираха цветя в кашпите в градинката, покривките й, които бяха по масите. Татковците ни по десетопръстната система си разменяха информация около пикапа, после отпиваха от чашите бира.

Ние с Катерини се държахме за ръце като ученици и се радвахме на всички.

Не си губихме времето, а успяхме да спретнем тържеството. Катерини беше цялата в бяло, бяло костюмче, бял дълъг воал и бяло венче на главата,... разбира се с бели обувки с висок ток, букетчето невен грееше пред нея.  Нали е булка, и трябва да е най-хубавата. Мама даже я наплю  '' Пту, пту, да не ти е уроки, хубавицата ми тя  ''.

Синовете ми се обадиха от Англия, че са в сесия, извиниха ни се и ии честитиха, обещавайки както винаги да дойдат в Атина на море и да се видим. Не им се сърдя, нали това беше желанието на всички, да идат в Англия да следват, да работят и когато имат възможност да посещават мен в Атина, баба си, дядо си в България. Ами така стана, демокрацията ни разпиля по света.

Барба Сандо надуваше  ритуалната зурна, та чак жилите на шията  му изкочиха, тъпаня весело отброяваше с бухалката и отсвирваше такта с тънката пръчица.  После отстъпиха  място на други музиканти с бозуки и певец.

Отчето отслужи литургия, разменихме си пръстени, подаръци, целувки.

           На мен ми беше все тази къде ще живея или работя. Нали домът е там, където го чувстваш свой дом. 

Бяхме взели решение с Катерини, къщата ми в Атина да не я продаваме, да изкарам работния си договор до края на годината и след това отиваме в Едипсос. Ще помагам, не вече ще работя в таверната-хотел и кафенето. И когато има мир и любов времето върви  нормално.

Катерини свикна бързо с Атина.

- О, за това ли казват '' Атинска кокона'', ами тя нямала никаква работа, освен да се гримира, да изпраща и посреща мъжа си от работа - шегуваше се тя 

И един ден

- Петро, бременна съм в третия месец,... момченце. Така се радвам...Момченце Петро, ние успяхме.

Ще си имам три момченца,... нее, с теб са четирии

- Миличката ми тя, ще си имаме още един Василий, ще го именуваме на кир Василий, той е нямал момче а сега вече ще има - радвах се и аз на добрата новина.

Скоро я огласихме на всички. Момчетата бяха най-радостни, ще са батковци.

               А на моите майка и татко им хареса в Едипсос. Двете баби водеха за ръчички малкия Василий, дядовците пийваха узо и вече се разбираха говорящо помежду си.

Катерини се бе разхубавила, улегнала, стройна жена и сякаш нямаше умора.

И аз бях радостен и щастлив с Катерини. веднъж само споменахме за рано отишлата си съпруга.

Тя прие като свои деца моите юнаци, с часове говореха по вайбъра, радваше се , че напредват в учението. А те сега летяха до Атина, пренощуваха в къщата ми ден-два, и с Хондата Акорд пристигаха в Едипсос за седмица. После обратно в Атина, самолета до Лутън и в Стиванийч, градът където живееха, учеха, работеха

             Беше горещ августовски ден. Обичайните задължения из заведенията ни. С Катерини и мама-баба Йота уточнявахме заявки пред чаша елинико-кафе.  Мама с малкия Василий поеха за плажа, татко и дядо Василий товареха пикапа за разностна търговия .

Изписука СМС '' Катерини, тате, на ферибота сме. Идваме  с изненада...''

- Катерини, виж децата какъв СМС са изпратили - и прочетох съобщението

- О, да заповядат, места за тях винаги има, ще ги настаним - смееше се тя - Няма да гадаем за изненадата

И изненадата не закъсня. Клаксона на Хондата възвести пристигането им.

Пъргаво изкочиха нашите момчета, малко срамежливо, две момичета.

- Тате, Катерини, това са Луиза и Ребека -ги представи Георги

- Луиза, Ребека,... това е Катерини, мама Катерини,татко Питър, говорили сме ви за тях

Погледнах Катерини, радостни сълзи бликаха от очите й. Момчетата я представиха като майка,

мама Катерини. Последваха прегръдки и потупване по рамената.

- Деца мои - прегръщаше ги  един по един Катерини, шепнеше им - Колко се радвам,... бъдете щастливи, деца мои момичета и момчета.

- А баба, дядо, братчето ни, къде са - попита Димитър

- Едни на море, други на работа - през смях отговорих

- Мамоо, къде си, виж кой ни е дошъл на гости - провикна се Катерини - Децата с приятелките си от Англия, току що пристигнаха,... миличките ми те.

И отново прегръдки, запознанства с момичетата.

Настаниха се по двойки  в апартаментчетата, които Катерини им показа

След малко нова еуфория. Мама с малки Василий се пребраха от морето, татко и дядо от път, настъпи радостна глъчка в дворчето-лятна градина.

- Децааа, деца, предлагам да похапнете каквото има, да си починете, а довечера гала-вечеря,

ще празнуваме - обяви тържествено Катерини.

            Най-лесно е да подредиш масата за любими хора. С Катерини бяхме неуморни, подредихме всичко, бели покривки отгоре с карета български мотиви. Събрахме се отново всички заедно.

Малкият Василий бе най-щастлив, център на внимание. Хванал Луиза и Ребека за ръце, до тях батковците му, говореше нещо на смесен българо-гръцко-английски, момичетата поглеждаха за помощ момчетата ни, те превеждаха на английски, дали е вярно или не, но избухваха всички в смях.

- Хайде деца, идвайте - ги усмири гласът на Катерини - Готови сме

И глъчката се пренесе на трапезата.

             След 10 дни англичаните си заминаха. След седмица майка и татко.

             Денят чувствително намаля. Василий придрямваше и Катерини го сложи да спи.

Луната изкочи зад върховете на кипарисите, огромна и оранджево-жълта. Изглежда е новолуние.

Спогледахме се с Катерини. Мълчаливо подадох ръка, тя я хвана доверчиво и тръгнахме към морския бряг. Вълните  приятно припляскваха в кракта ни, все още топличка вода.

Седнахме на някаква купчинка пясък. Прегърнахме се, леко вятърче рошеше косите ни и се загледахме във водата. Мечтаехме ли  нещо, или и двамата си мислихме нещо еднакво.

- Катерини...

- Петро - бе запонала и тя - Мисля си, дали Параскевия е добре, дали е успяа в Америка

- Даа, мислех си същото, вероятно да. Възможно е да е натоварена с много работа, семейство деца,... можеше  да се обади и от новия си адрес...

- Можеше, ако не на нас, поне на мама и татко - гласчето й започна да мутира

- Хайде, не се тревожи, никой не се обажда когато е добре,... само лошите вести идват най-бързо.

              Настъпи мълчание. Вятърчето повя по-сериозно и позахкадня. Катерини потрепери.

- Искаш ли да се пребираме в къщи, скъпа

- Искам...

- А искаш ли да се любим

- Да Петро, искам...

През прозореца луната гледаше измачканите скупчени чаршафи, лъщящите ни и вече немърдащи голи тела.  И сред всичко ние бяхме в безтегловност и уморени от любов.

Стана й неудобно да наднича в нашия прозорец, бавничко се отмести да даде възможност на звездите да хвърлят по едно око.

А те трепкаха нетърпеливо  и се укоряваха, че  са закъснели.

                Градският часовник удари даан, даан.

                И тишина...

...............................................КРАЙ...................