3 мин за четене
Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която дори дъждът не успяваше да отмие. Преди месец той бе един от работниците в тази фабрика, а сега се чудеше кой път да хване. Поради някакви съкращения попадна в графата на хилядите безработни в този град. Всеки момент щеше да се чуе сигналът на свирката – така всички наричаха сирената която оповестяваше края на дневната смяна и той я очакваше, сякаш е бил на работа, а после поемаше с бавни стъпки към дома. Живееше само с четиринайсет годишният си син, жена му бе починала преди повече от пет години от някаква болест, за която докторите не казаха много. Бедността бе нещо страшно, там където се настаняваше, се живееше повече от трудно!
Стана рано сутринта, точно като за работа, събуди момчето си з ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse