rumbic (Руми)
329 4585
5 июн. 2019 г., 15:07  

 Синът на просяка 

  Проза
1301 8 12
Произведение от няколко части
3 мин за четене

Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.

До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която дори дъждът не успяваше да отмие. Преди месец той бе един от работниците в тази фабрика, а сега се чудеше кой път да хване. Поради някакви съкращения попадна в графата на хилядите безработни в този град. Всеки момент щеше да се чуе сигналът на свирката – така всички наричаха сирената която оповестяваше края на дневната смяна и той я очакваше, сякаш е бил на работа, а после поемаше с бавни стъпки към дома. Живееше само с четиринайсет годишният си син, жена му бе починала преди повече от пет години от някаква болест, за която докторите не казаха много. Бедността бе нещо страшно, там където се настаняваше, се живееше повече от трудно!

 

Стана рано сутринта, точно като за работа, събуди момчето си за училище, приготви нещо като закуска.

 

– Тате, кога ще ме вземеш с теб във фабриката, искам да видя как се правят тухли!

Момчето се усмихна, предъвквайки залъците си.

– Ти трябва да ходиш на училище, не ти е нужно да знаеш как се правят тухли...

Под прозореца се чу подсвиркване, момчето скочи, грабна си торбичката за училище и изхвърча навън. Клетият му баща разтреби масата и както всеки ден, пое по калните улици на града. Вече бе обходил всички малки и големи предприятия, но никой не наемаше работници, после обикаляше богаташките квартали, разпитвайки за някаква работа, каквато ѝ да е, но често удряше на камък. Точно в един такъв злощастен ден, уморен от ходене, той седна на един каменен бордюр без да обърне внимание, че се намира до една от големите бакалници в града, свали каскета от главата си и подпря гърбът си на някаква стена. Мислите му препускаха като стадо диви коне! В един момент той се стресна от нещо, което го върна в настоящето, една жена се спря за миг до него и пусна някакви пари в каскета му, но той толкова много се притесни, че го изпусна на земята,  не смееше да повдигне глава, за да не среща погледите на минувачите, но учудването му бе още по-голямо, когато това се повтори, друг човек последва примера на жената, пускайки своята лепта. Той не помръдна, сякаш не знаеше какво да прави, беше късният следобед, скоро трябваше да се прибере при своето момче.

На следващата сутрин всичко това се повтори, колкото и неудобно да се чувстваше, мъжът застана на същото място, постави каскета на земята и зачака своите благодетели. Отделяше и по няколко часа за търсене на работа, имаше и такива дни, в които чистеше големи богаташки дворове или подрязваше храсти, но парите които изкарваше като просяк се оказаха най-сигурният му доход.

Запролети се и градът живна, но бедния човек все още търсеше работа, която да го избави най-вече от просията, срамуваше се и въпреки, че мястото на което просеше бе далеч от дома му, той изпитваше ужас от това, че някой може да го разпознае.

След един дълъг и изморителен ден той се прибра в къщи, а там завари своето момче със зачервени и подпухнали очи.

– Какво се е случило, плакал ли си!

– Повече няма да ходя на училище! – отсече малкият.

– Но как така!

– Ти ме излъга! Излъга ме! Всички ми се подиграват, ти си просяк, а аз мислех, че работиш нормална работа като всички бащи! Защо ме излъга!

Това беше най-тежкият момент след смъртта на жена му! Той се страхуваше да не би някой познат да го види, а сега собственият му син знаеше, че баща му е просяк!

Как се обяснява такова нещо на момче, което едва правеше първите си самостоятелни крачки в дебрите на живота!

 

Следва...

 

» следваща част...

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Антоан, сърдечно ти благодаря за този обстоен и проницателен анализ върху скромният ми разказ! Харесвам истории от реалния живот, така, както го живеят обикновените хора, с всичките му добри и лоши страни, без напудрени сцени! И аз много пъти съм си задавала въпроси, защо безумно богатите хора се чудят как и къде да си харчат парите...!!! Още веднъж, благодаря, приятелю!
  • Благодаря ви, че бяхте тук, приятели!
  • Като чакам да съм последна на опашката,и са обрали всички суперлативи....Съгласна съм с всички,само ще допълня-харесвам и прозата ти,Руми,защото описваш житейски проблеми в късички разкази,които не отегчават,без главоблъсканици какво си искала да кажеш.....
  • Поздравления, грабна ме разказът! Тъжен и безрадостен живот описваш, Руми!
  • Невероятен разказвач си, Руми! Успяваш още с първото изречение да плениш читателя! Много ме трогна творбата ти! Благодаря за безценните послания, които ни подаряваш! Поздравления!
  • Много мъка си събрала още в първата част на разказа си,Руми.И всичко това в образите на един онеправдан баща и неговото невръстно дете.Надявам се трудният им живот да им донесе и радост.
    Поздрав!
  • Увлече ме и чакам!
  • Благодаря ви, приятели! От сърце!
  • Завладяващо начало. Грабна ме, Руми!
  • Волю-неволю,сложих знак за в "любими"...Макар че не харесвам( "бедността не е порок,но е майка на пороците" това състояние на безсилие.Но кой ли е застрахован от подобна участ? Може би, само богаташи, които са работодатели на подобни люде...
  • Нов свят, нови правила - без остарели думи като морал, чест, дълг, любов /освен страст към парите!/...
    Да видим...
  • Не се обяснява...Трудна работа е живота. Ще следя с интерес за историята ти Руми. Грабна ме.
Предложения
: ??:??