3 mar 2017, 19:19

Скелет от миналото- първа част 

  Prosa » Relatos
1234 2 7
9 мин за четене
Елена се опъна уморена на леглото. В ръцете си държеше старата пожълтяла картичка, с леко подгънати ъгли и стария плик с пощенска марка. Въпреки че мастилото се беше разтекло, можеше ясно да прочете надписа:
„Ще останеш завинаги в сърцето ми, макар и никога да не ми простиш!“
Златан Минков
12.08.1995г.
Гр.Созопол
Отпред нямаше нищо особено- морски пейзаж и голям кораб. Пликът също не ѝ даде повече информация, подател беше същият този Златан, подписал картичката. Адресът беше в Созопол, а пощенското клеймо съвпадаше с датата върху картичката. Какво значеше всичко това и защо майка ѝ държеше толкова много да я получи?
В интерес на истината беше забравила за малкото пакетче, което майка ѝ ѝ даде малко преди да почине. Имаше толкова неотложни задачи, за които трябваше да мисли- погребението, документите, трябваше да издържи изпитите си в университета и да се прехвърли задочно, толкова много неща. Но най-важно беше да получи попечителството върху по-малката си сестра. Не би могла да си позв ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Александрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??