Съществува свят, отвъд представите ни за добро и зло, отвъд мечтите и мислите ни. Възможното и невъзможното там са просто сенки на нещо далечно и забравено. Ние прекарваме също толкова време там, колкото и тук, в реалността, но никога и за миг не си даваме сметка какво се случва в онзи свят и какво означава той. Нещата, които виждаме там, наричаме ‘сънища’ и рядко им обръщаме особено внимание. Щом отворим очи, ги пропъждаме като досадни мухи. Разбира се, мнозина са си задавали въпроси, мнозина са намирали отговори, но никой от тях не разбира напълно света оттатък. Освен мен. А тази нощ аз ще открадна нещо от него.
Запознах се с нея преди много време, повече, отколкото ми се иска да си спомням. Бяхме млади и изпълнени с очакване. Поне тя. Искаше много от живота и винаги го получаваше. Аз пък исках нея. Исках я с онова тъпо, безсмислено упорство, на което само младите влюбени момчета са способни. Тя обаче беше земно момиче и обичаше земни неща. Както много други като нея, обичаше блясъка ...