/разказ от поредицата за Мартин Милена- Ахарам, Евера/
Коктейлът беше шумен, а помещенията препълнени с хора. Всички искаха да видят астралната живопис на Паскал. Картините бяха навсякъде по стените, дори и по тези, опасващи виещата се стълба към втория етаж на луксозната сграда, където беше разположена изложбата. Хората бяха струпани на малки групи, пред всяка картина и впечатлено разговаряха за това, какво виждаха и изпитваха. С чаши бяло, пенливо вино в ръце, те се надпреварваха да хвалят автора и да предричат бляскавото му бъдеще. Изложбата се разпродаваше мълниеносно. Много хора искаха да имат тази струяща красота в жилищата си. От препускащи на воля прерийни коне, невероятно искрящи, природни пейзажи, до композиции с мъже и жени в нежни, интимни взаимоотношения. Паскал, един от най-добрите приятели на Мартин от детството, беше развял буйна, посребрена коса и енергично говореше с една или друга групичка хора, които искаха да се докоснат до твореца на тези прекрасни картини, да чуят как той ги е нарисувал и какви са бъдещите му планове. От своя страна, Мартин се беше устремил по виещата се стълба към втория етаж, защото една картина привлече погледа му. Стигайки средата на дългата стълба, където беше тя, той извика от изненада:
-Милена, това ти ли си? Какво правиш тук?!
Красивата жена, облечена в разкошна къса, черна рокля, се обърна поривисто към Мартин, усмихна се загадъчно, обви ръце около шията му и го целуна страстно! В този момент, Мартин изпита невероятното усещане, сякаш хиляди слънца се вливат в него през устните на Милена и го изпълват, с най-чистата любов, до която той някога се е докосвал, а душата му сякаш полита на криле в сините небеса. В ушите на Милена звъняха хиляди камбани и звънчета и беше толкова прекрасно сякаш, ангелски хор пееше пресвята меса! Това бе първата им целувка, след запознанството им и осем месечното им приятелство…
Изведнъж, нещо се промени около тях! Стените и стълбата добиха други цветове и форми, сякаш беше различна епоха, с други нрави и обичаи и те неволно се пренесоха там в това време…
-Ахи, къде изоставаш?- жизнерадостният смях на Евера, който бълбукаше след страстната им целувка, подлудяваше младият мъж и той устремно се втурна след красивата жена. Тя го повлече в някаква тъмна стая и отново впи устни в неговите. Ръцете и обвиваха врата му и търсеха слабото му място. На средата на помещението имаше огромна спалня. Ахарам, страстно бутна тръпнещата в ръцете му жена и сръчно повдигна кринолинената и фуста, която изплющя, като скъсано въже. Нещо сякаш се скъса в задръжките на младия мъж и той ловко облада своята любима. Тъмнината, рязко откликна на сподавените, страстни стонове и въздишки на двамата влюбени…
Мартин се сепна. Всичко беше толкова истинско в преживяното, че направо потрепери. В ръцете му беше Милена, която също беше разтърсена от преживяното. Погледите им се срещнаха. В тях витаеха две различни, далечни вселени, които се сливаха, разделяха, за да се слеят отново и пак да се разделят! Времето губеше своя смисъл… Пространството също… Двамата вече знаеха, че са космическо, божествено Едно… Преди…Сега…Завинаги…
© Ангел Филипов Todos los derechos reservados