/разказ от поредицата за Мартин Милена- Ахарам, Евера/
Коктейлът беше шумен, а помещенията препълнени с хора. Всички искаха да видят астралната живопис на Паскал. Картините бяха навсякъде по стените, дори и по тези, опасващи виещата се стълба към втория етаж на луксозната сграда, където беше разположена изложбата. Хората бяха струпани на малки групи, пред всяка картина и впечатлено разговаряха за това, какво виждаха и изпитваха. С чаши бяло, пенливо вино в ръце, те се надпреварваха да хвалят автора и да предричат бляскавото му бъдеще. Изложбата се разпродаваше мълниеносно. Много хора искаха да имат тази струяща красота в жилищата си. От препускащи на воля прерийни коне, невероятно искрящи, природни пейзажи, до композиции с мъже и жени в нежни, интимни взаимоотношения. Паскал, един от най-добрите приятели на Мартин от детството, беше развял буйна, посребрена коса и енергично говореше с една или друга групичка хора, които искаха да се докоснат до твореца на тези прекрасни картини, да чуя ...