12 mar 2025, 8:46

Скромността ...

  Prosa » Otros
385 6 10
2 мин за четене
  • . “Скромността краси човека“, казва народът ни ... Скромният човек оставя делата му да говорят вместо него и не смята, че е специален и неповторим ... Истинската скромност се състои в това, да виждаш и приемаш себе си такъв, какъвто си и да имаш яснота, както за силните си страни и дарби, така и за своите недостатъци … Да си скромен - според мен, означава да оставиш другите да говорят и оценяват постигнатото от теб ... Като християнска добродетел - скромността краси характера ни, прави ни приятни за околните ... Кой не обича да е в присъствие на скромен, миролюбив човек ... А нима в сегашния момент, както и винаги, обществото ни не се нуждае от най-обикновени и скромни хора ... Има безброй примери непрекъснато в нашето ежедневие за безименни съвестни хора, проявяващи скромност на място в своята работа, не рядко и трудов героизъм ... В живота си познавам не малко скромни хора, а бих дала и толкова примери - от дребни и нагоре ... Днес, тролейбусният шофьор изчака минута, за да се качи инвалид и премълча скромно неговото и на нас, пътниците - “благодаря“ и “браво“ ... И толкова много излекувани, признателни на своите лекари, нима не виждаме, всекидневно ... Или, слушам радио и случайно чувам познато име на поет, четящ стихове - тъй познато име, уж на мой близък, а дори не съм и подозирала - кой е той всъщност, авторът на чудесните стихове ... Често си вървя по улицата и влизам в аптека, в магазин и насреща - кима ми с най-признателен глас, усмихната - бивша моя ученичка ... Но не помня вече, от кой випуск - не са малко ... А как силно ме изненада, даже и ме разплака в съда, прокурорът по дело, на което аз бях призована като свидетел ... „Госпожо, каква сте на ...“ (името на по-големия ми брат - бивш военен) ... “Сестра съм му“, казах ... “Знаете ли вие, какъв брат имате, какъв Човек е той, моят командир “... Да, знаех - светла му памет, уви ... Но, всеки ли желае да е скромен, смирен, без да отдава голямо значение на собствената си значимост ... Ако чрез някоя несправедливост са ни предизвикали, нашата реакция в този случай ще определи - дали и колко сме скромни и смирени ... Чрез начина си на живот Исус Христос ни даде пример - какви трябва да бъдем ... Трудно е да отвърнеш на злото чрез добро ... Но, единственият начин е този - злото да бъде победено. ...                                                                                                                                                                 ДораГеорг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младен, Дочка, Стойчо - благодаря ви за чудесните коментари! Благодаря ви приятели също и за "Любими"!
  • "Трудно е да отвърнеш на злото чрез добро " Така си е! Поздравления за точните думи!
  • Да си спомним за Дядо Добри!🙏
    Поздравления за написаното, Дора!
  • Да отвърнем на злото с добро! Да, наистина на това ни учи Иисус. А то включва и смирението. Което пък е неразривно свързано със скромността. Смиреният е винаги скромен. Нескромният не е смирен.
    С този чудесно написан текст, Дора, пораждаш много въпроси, на които никак не е лесно да намерим верния отговор. Поздравявам те!
  • Вярвам, Таня! Благодаря!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...