След безброй стихове
Не можеше да заспи. „Сигурно вече е полунощ” – помисли си раздразнено. Обгръщаше я ледена тишина. Всъщност ледът беше тя. До нея съпругът й похъркваше невъзмутимо.
Погледна мрачно към прозореца. Небето беше ясно. Луната осветяваше малката им бедно обзаведена спалня. Приличаше на голямо студено око.
Тя се сгуши тръпнеща под завивките. Можеше да се стопли в горещото мъжко тяло, но не искаше. Самата мисъл я накара да затрепери по-силно. Не го обичаше. Отдавна не я вълнуваше. И беше сама. Сама във всичко.
Жена, която не пише е бял лист. Не копнее. Ледена и сива. Броди като сянка в мъглата, ослепяла без обич. В нея се чува само плясък от подземна река и писък на ужасени прилепи. А тя беше спряла от месеци. Нито един куплет. Само празнота.
- Искам нова муза, любов и емоции! – заповяда сърцето на разумът й.
И тя го осъзнаваше прекрасно. Трябваше й нова самоличност, различна визия, уникален живот. Щеше да изтрие всички стихове, да ги заличи и да започне отначало.
- Ще съм блондинка. Кой не ги харесва?! Фатална, нежна и съблазнителна. – по лицето й изгря закачлива усмивка.
Не, не искаше да е кучка! Те бяха играчките на мъжете. Трябваше да е вдъхновение. Нещо нежно и ефирно. Почти муза. Трябваше да бъде взаимно. Между него и нея. Щеше да продължи дълго. Или не? Имаше ли значение? Щеше да е силно, неповторимо. Тя ще го използва максимално. Той ще е във всяка нейна дума, мисъл, куплет. Щеше да го провокира, вълнува и зове. Ще да го накара да я желае със страст. Ще го вбеси, а после раздразни и отегчи.
- С думи мога всичко. Никога няма да се срещнем. Няма да позволя да ме докосне дори с поглед. – заключи тя.
След време щеше да се почувства изцеден, използван. Без надежда за общо бъдеще или нещо реално.
И тогава един ден той ще си тръгне. След безброй стихове. Без думи. Сред мълчание. И тя нямаше да го спре. Никога не се молеше.
После ще се прероди в нова жена. Друга. Защо не, брюнетка със зелени очи? Властна и непокорна. Никога не е била такава.
А после раздяла и безброй стихове....
на моята приятелка Ани /anin/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
