troia (Катя Иванова)
118 3621
Oct 27, 2021, 9:48 PM

След безброй стихове 

  Prose » Narratives, Others
1171 3 45
2 мин reading

 

 

 

Не можеше да заспи. „Сигурно вече е полунощ” – помисли си раздразнено. Обгръщаше я ледена тишина. Всъщност ледът беше тя. До нея съпругът й похъркваше невъзмутимо.

Погледна мрачно към прозореца. Небето беше ясно. Луната осветяваше малката им бедно обзаведена спалня. Приличаше на голямо студено око.

Тя се сгуши тръпнеща под завивките. Можеше да се стопли в горещото мъжко тяло, но не искаше. Самата мисъл я накара да затрепери по-силно. Не го обичаше. Отдавна не я вълнуваше. И беше сама. Сама във всичко.

Жена, която не пише е бял лист. Не копнее. Ледена и сива. Броди като сянка в мъглата, ослепяла без обич. В нея се чува само плясък от подземна река и писък на ужасени прилепи. А тя беше спряла от месеци. Нито един куплет. Само празнота.

-         Искам нова муза, любов и емоции! – заповяда сърцето на разумът й.

И тя го осъзнаваше прекрасно. Трябваше й нова самоличност, различна визия, уникален живот. Щеше да изтрие всички стихове, да ги заличи и да започне отначало.

-         Ще съм  блондинка. Кой не ги харесва?! Фатална, нежна и съблазнителна. – по лицето й изгря закачлива усмивка.

Не, не искаше да е кучка! Те бяха играчките на мъжете. Трябваше да е вдъхновение. Нещо нежно и ефирно. Почти муза. Трябваше да бъде взаимно. Между него и нея. Щеше да продължи дълго. Или не? Имаше ли значение? Щеше да е силно, неповторимо. Тя ще го използва максимално. Той ще  е във всяка нейна дума, мисъл, куплет.  Щеше да го провокира, вълнува и зове. Ще да го накара да я желае със страст. Ще го вбеси, а после раздразни и отегчи.

-         С думи мога всичко. Никога няма да се срещнем. Няма да позволя да ме докосне дори с поглед.  – заключи тя.

След време щеше да се почувства изцеден, използван. Без надежда за общо бъдеще или нещо реално.

И тогава един ден той ще си тръгне. След безброй стихове.  Без думи. Сред мълчание.  И тя нямаше да го спре. Никога не се молеше.

После ще се прероди в нова жена. Друга. Защо не, брюнетка със зелени очи?  Властна и непокорна. Никога не е била такава.

А после раздяла  и безброй  стихове....

 

 

 



на моята приятелка Ани /anin/
 

 

© Катя Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ще го продължа.... това което човек сам направи на себе си, никой друг не може да му го направи.
  • С години играехме една игра като деца в нашата махала: "Кой каквото прави на себе си го прави", .................
  • Има и нещо друго. Пишещите не сме толкова много както копиращите. Всеки си има стил, почерк и теми по които пише. Просто е глупаво да си правиш различни регистрации с различни аватари. Рано или късно ще те хванат в крачка.
    А във фейса звездите са най-много.
  • Да си кажем честно! Ако ще и милион и един сайта да се направят в дадена област , Колкото и абоната да се появят , ако се проверят айпитата ще се окаже , че са една шепа хора ! Твърде малко сме като народ за да има разнообразие! Всеки човек , колкото и ника да си слага и снимки енергийният отпечатък (същността) не може да си смени! А относно музата ...Тя моята си една и съща винаги (опитам ли се да шавам и ми отнема радостта от писането)! Тук е като в парламента (Не може нов ...със стари .....) Усмиииииииииииих !
  • Миг, не се смей толкова много, защото и ти си в кюпа т.е. в сайта. Утре може да пропишеш заради някоя Муза тук. Чукай на дърво.
  • "Мокри дърва, дребни деца, корито и калъп сапун" . Те ти тогава и морал, и вдъхновение и сплотено общество! Ох смея се с глааааааааааааас! Най яките вдъхновения във ВОО (виртуално - отворено общество) "Отклонения"!
  • Щураче, за мен е вдъхновение, защото трябва да ме развълнува . Ако не ме развълнува и да е най-трогателната нетна история я подминавам.
    А относно морала и затъпяването съм съгласна.
  • Не вдъхновяват, а ти дават материал, който произвежда в теб идеи. Вдъхновението е съвсем друго нещо
  • Винаги са ме вълнували взаимоотношенията между хората /може да е от зодията ми/, а в нета има изобилие на всякакви образи. Често хората тук ме вдъхновяват неволно естествено. Никой няма да дойде да ми се изповяда. Роси, ако решиш да пишеш някога на тема виртуална любов ще видиш, че е необятна и вълнуваща.
    Благодаря ти.
  • То пък сякаш реалните контакти гарантират вярни представи. Преди навлизането на интернет сигурно разводите не са бележили завидна популярност/той/тя се оказа друг човек/. Много е наивно да се смята, че виртуала предразполага към заблуди. Нищо подобно. Всичко е резултат на липсата на морални ценности и масовото затъпяване на хората.
  • Пепи! 😂😂
  • Роси - аптеката я има на адрес www.otkrovenia.kom - поезия-любовна:
    там има всичко: и антидепресанти, и утешителни кърпички за сълзи и сополи, и предпазни средства за...
  • Поради зачестилата напоследък Виртуална любов, май ще е нужно да отворят и онлайн аптеки в които да предлагат виртуални кърпички за сълзи и сополи, антидепресанти и предпазни виртуални средства! 😁
    Извън шегата, разказът ти е много смислен и интересен. Забелязвам, че сме започнали да се пристрастяваме към Интернет пространството. Станало е като наркотик за повечето хора. Едни търсят забавление, други вдъхновение, трети любов... Но често зад топлите очи и захаросаните думи, стоят различни в реалността личности. Някъде бях чела, че срещите във виртуала се делят на два периода: до първата снимка и след това.🙂
  • Много си смокритичен, но си личи, че са написани от поет. 🙂
  • Ивайло, почти измисли роман. Не бих се учудила ако пропишеш проза. Така ще дадеш воля на въображението си. 👍🙂
  • Благодаря ти за искрения коментар, Пешо! И аз мисля като теб. В такъв случай по-добре да спинкаш сам.😒
  • Лелеей, как не искам да съм на мястото на ''оня '' с парчето лед, не само в леглото, но и в живота,... и вече '' отдавна не я вълнуваше ...''
    Искренно и страшно.
  • Благодаря ти, Мария! Малко се притеснявах да го публикувам, но всичко мина добре. 😏☺️ Сърдечни поздрави!
  • Заслужаваше си да прочета разказа ти, имайки предвид това, което си заложила в него. Пишеш много увлекателно, Катя!😍 Поздравявам те!👏
  • Благодаря ти, Миночка!🙂 Тук единствено болка може да почувства сърцето.
  • В крайна сметка, всеки човек е избрал за себе си, по какъв начин да бъде щастлив, но поезията дава възможност, да се изповядаш, без да се нараниш смъртоносно! Катя, хареса ми!
  • Наде, няма да има ядене, пиене и сватба! 😂😂
    Ако някога нещо стане никой няма да ни каже от страх какво ли ще напишем. 😄🙃
    Благодаря ти. 🙂
  • Разсмя ме, Кате. А Ирката с : "Чакай, да видя накрая дали ще се вземат". - ме довърши. Примери да искаш - хамелеони и от двата пола - бол. И жертви има, съвсем реални при това.
  • Люба, хората сме различни и затова всеки използва нета с различни цели.😉 Благодаря ти. 🙂
    Ивайло, ти знаеш най-добре, защото имаш повече опит от мен. Ако случайно ме провокира някой тогава пиша на тази тема. Още се уча.🙂
  • Интересно ... и странно! Това е бъдещето - виртуално. А първият (виртуален) даже и да си тръгне, ще се върне.
  • Благодаря ти, Гюлсер.🙂 Всеки иска да е щастлив дори да живее само с илюзии.
  • Отрезвяващо четиво, отразило съвсем или напълно действителни факти от живота! Заблудите ни не винаги са достатъчно основание за самосъжаление, мисля аз - жалони са по житейските ни пътища! Обичаш и служиш на Истината! Моите най-искрени поздравления!
  • Ивайло, много щедро от твоя страна. Готов си да бъдеш Муза в името на поезията. Разказът ми е написан за личност, която не е от този сайт, но знае ли човек?! Може да помогнеш и тук.😉
  • Ирка - защо да променя живота си и се ангажира с допълнителни рискове, когато всичко ти е на клик разстояние?
    Между другото заради това в повечето мюсюлмански страни е забранено на жените да влизат в сайтове за запознанства. А вече в няколко държави пред съда важи и виртуалната изневяра.
  • Пепи, ами те се имат за жертви. И после както написа Смути жените ставаме кучки. 😂
    Ирина ти можеш да разсъждаваш така, но щом е виртуално значи не е реална изневярата. Важното е стихове да има. 😉
  • С две думи, отникъде не се задава сватба. Тюю, язък!
    А иначе, какво значи "не иска да изневерява". Виртуалната изневяра е като реалната, само че виртуална. Това, че не иска да я хванат, понеже не й стига акъл, е друг въпрос.
  • Жертви? Хайде де! Сами си го избират, да не ги кара насила? Точно такива са повечето женени чехльовци, дето и те търсят някакъв отдушник. После се блокира, трият се профили и какво ли не.
  • Здравейте Пепи, Смути, Лидия и Зигфрид!
    Съгласна съм с коментарите ви и съм приятно изненадана, че разбирате героинята ми. Жената не иска да изневерява на мъжа си, но иска да обича, да гори и да твори. Тъжно е. В случая мъжете от нета са нейните жертви, но във виртуала няма правила.
    Блгодаря ви.🙂
  • Интересен разказ. И аз съм съгласен със Щурачето. А виртуала е опасен, ако се ползва за попълване на липси, които той няма как наистина да попълни и става накрая един безкраен порочен кръг. 😊
  • Мечтата на наивната мечтателка-самотница. Съгласна съм с DPP/SMooth/ - разказът провокира и замисля.
  • И после, защо мъжете си мислели, че жените са кучки
    Във виртуала всичко е възможно, не че няма и такива мъже. Скуката е голям провокатор, а сеирджии бол.
    Провокиращ разказ си написала, замислящ.
  • Емоционални дупки. Все повече хора прибягват до нета, за да си ги запълват. Паралелни животи.
  • Ивайло, хубав е съветът ти. За съжаление тя е вече пристрастена.
    Щураче, напълно съм съгласна с теб. Виртуалният живот това предлага, а за някои това е всичко.
    Благодаря ви.
  • Хубав разказ, защото описва една съществена и жизнено важна грешка. Хората, които познавам, които не познавам, но чета мислите им из нета, масово мислят, че щастието, вдъхновението, разните музи там, идват отвън. Не е вярно! Всичко идва от нас самите, всичко е вътре в нас, а не отвън. Тази жена ще получи нещо временно, но края всеки път ще е един и същ. Куха е отвътре и нищо външно няма да запълни вътрешната и празнота.
  • Благодаря ти, Ирина.
    Eдва ли ще има дуел. Всяка прилика е случайна, а и това е само разказ.
    Миг, не знам какво да ти отговоря и затова ти пожелавам "Лека нощ!"
  • Ей такива разказчета обичам! Да стане скръб, да стане скеч, да стане сам юнак от коня! Един да гадае, друг да се припознае и да си обявят дуел. Да има и публика, но толкова шумна, че вместо да гледа дуела, сама да си организира едно спретнато меле, а дуелистите да седнат по турски на арената и да им гледат сеира, като след това се оженят помежду си. Публиката да излезе от употреба и да каже: край, изтривам се! А на другия ден цялата да е в графа "чакащи". Много ме кефи. Ще следя с откровен интерес 😊
    Пп: защо хора, които не се желаят, спят заедно. Защо си пречат в най-важната част от денонощието и кому се признава тази саможертва 🤔
  • Във всяка Банда има предател и обикновено това е главатаря ...Хитро отхвърляш съмненията от себе си ! Изплееез!
  • Здравейте Ина и Миг! Благодаря ви.
    Ина, трудно се пише без Муза особено поезия. От скука трудно се пише.
    Миг, тук няма предатели. Оглеждам се и никой не виждам.
  • Един път стомна за вода, втори път стомна за вода и като я нацели КритикъТ наведена на извора ...........отиде коня у реката....тъгъдък - тъгъдък! Ще те разпънат на кръст приятелките поетеси предалко Кате! Благодаря ти за усмихнатата вечер !
  • с каква цел - от скука , а и "новото начало" ще започне от стария край
Random works
: ??:??