Изведнъж той отлепя устни от моите след като сме се целували без прекъсване няколко минути. Аз дишам тежко и едва намирам сили да го погледна. В очите му съзирам...жажда! Той иска още от мен! Сивите му очи са приютили някакъв странен, дивен пламък в себе си. Устните му са влажни, както и моите, а горещият му и мокър дъх се преплита с моя.
- Катарина! - изрича той на пресекулки името ми.
Това ме кара да настръхна. Имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне от възбуда.
- Да, любими?!
- Обичам те! Обичам те!
След тези думи аз примирам! Заповядвам си да запазя самообладание поне за малко, докато му отвърна, но едва намирам сили:
- И аз те обичам, Кай!
----
Двамата с Кай седим на ръба на пропастта и всеки се е загледал нанякъде. Ако някой ни погледне отстрани, би си казал, че не се забелязваме. Но това изобщо не е така, двамата с Кай изгаряме един за друг, но никой не се осмелява да направи първата стъпка.
Аз поклащам леко крака във въздуха и слушам нощните звуци около нас. От водата се чув ...