Сложни думи, сладък живот
Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ти трябва!
За нея ПИЧ и момче на място, бяха абсолютни синоними. Напълно съвпадаха по значение и употреба.
Така и не разбра името му, което си остана абстрактно съществително име. Възприемаше го със сетивата си, чувстваше го, като радост, страх, надежда, любов, чест, достойнство и човещина.
Пичът естествено, за да припокрие образа си говореше на арго, като по този начин прикриваше, безкрайната си ограниченост и по никакъв начин не се вместваше в нейните представи, нито в рамките, нито извън тях.
Често за нея оставаше едно просто безглаголно (именно) изречение.
Изречение, в което няма място за сказуемо. Нямаше извършител на действието, защото Пичът можеше по цели дни да стои на едно място, да гледа в една точка, да си върти един кичур, да си бърка с един пръст в носа, все поединични дейности, неизискващи много усилия.
И малко, по малко както става в големите и дебели книги, той се преврърна в безподложно, безлично изречение.
Вмяташе думи и изрази, но тя вече не го слушаше. Имаше и възклицателни изречения. Появяваха се и въпросителни такива.
Ролята му прерасна във второстепенна част и се появи допълнението.
Думите се измениха, намести се изявителното наклонение, обстоятелственото пояснение, опредлението, повелителните изречения и сложният съюз се разпадна на срички.
Момичето след няколко условни наклонения, се насочи към членуване другаде.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Олеся Николова Todos los derechos reservados
Как пък го измисли това?: )
