OlesyaNikolova (Олеся Николова)
47 120
22.06.2016 г., 20:56 ч.

Сложни думи, сладък живот 

  Проза » Разкази
751 0 5
2 мин за четене

Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.

 

Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.

 

-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ти трябва!

 

За нея ПИЧ и момче на място, бяха абсолютни синоними. Напълно съвпадаха по значение и употреба.

 

Така и не разбра името му, което си остана абстрактно съществително име. Възприемаше го със сетивата си, чувстваше го, като радост, страх, надежда, любов, чест, достойнство и човещина.

 

Пичът естествено, за да припокрие образа си говореше на арго, като по този начин прикриваше, безкрайната си ограниченост и по никакъв начин не се вместваше в нейните представи, нито в рамките, нито извън тях.

 

Често за нея оставаше едно просто безглаголно (именно) изречение.

 

Изречение, в което няма място за сказуемо. Нямаше извършител на действието, защото Пичът можеше по цели дни да стои на едно място, да гледа в една точка, да си върти един кичур, да си бърка с един пръст в носа, все поединични дейности, неизискващи много усилия.

 

И малко, по малко както става в големите и дебели книги, той се преврърна в безподложно, безлично изречение.

 

Вмяташе думи и изрази, но тя вече не го слушаше. Имаше и възклицателни изречения. Появяваха се и въпросителни такива.

 

Ролята му прерасна във второстепенна част и се появи допълнението.

Думите се измениха, намести се изявителното наклонение, обстоятелственото пояснение, опредлението, повелителните изречения и сложният съюз се разпадна на срички.

 

Момичето след няколко условни наклонения, се насочи към членуване другаде.

© Олеся Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??