- Имаше, скъпи малък приятелю, едно време, което някои го помнят, други са чували за него, а трети - като теб, се подсмиват и не вярват, но го имаше. И то не беше отдавна - съветваше спокойно, бавно и внимателно, възрастен човек, с посивяла коса и глас на човек, който е скрил много мъка в себе си, момчето на пейката в парка. - Като че ли беше вчера. И тогава подрастващото поколение, както и преди, както и сега, както винаги е било, беше бунтарски настроено. То това, непокорството, несъгласието, перченето, си е нещо характерно за буйната младост. И така и трябва. Не си мисли, че само с теб се случва. Нее! Тъй както ме гледаш, сигурно не можеш да си представиш, че и аз съм бил млад и непокорен, че и аз съм бягал от училище, за да докажа нещо на някой, че и аз съм се сбивал я за момиче, я за едната чест, че и аз съм припалвал на скрито място по някоя цигарка - смешно ти е, нали? И така и трябва, да е смешно, щото ако е сериозно, най-малкото ще е скучно или пък незапомнящо се. Да, малки пр ...