6.06.2012 г., 22:42 ч.

Случайност или... 

  Проза » Разкази
917 0 0
3 мин за четене

  - Имаше, скъпи малък приятелю, едно време, което някои го помнят, други са чували за него, а трети - като теб, се подсмиват и не вярват, но го имаше. И то не беше отдавна - съветваше спокойно, бавно и внимателно, възрастен човек, с посивяла коса и глас на човек, който е скрил много мъка в себе си, момчето на пейката в парка.  - Като че ли беше вчера. И тогава подрастващото поколение, както и преди, както и сега, както винаги е било, беше бунтарски настроено. То това, непокорството, несъгласието, перченето, си е нещо характерно за буйната младост. И така и трябва. Не си мисли, че само с теб се случва. Нее! Тъй както ме гледаш, сигурно не можеш да си представиш, че и аз съм бил млад и непокорен, че и аз съм бягал от училище, за да докажа нещо на някой, че и аз съм се сбивал я за момиче, я за едната чест, че и аз съм припалвал на скрито място по някоя цигарка - смешно ти е, нали? И така и трябва, да е смешно, щото ако е сериозно, най-малкото ще е скучно или пък незапомнящо се. Да, малки приятелю, различни сме с теб днес, в това време. Но вземи си представи, че сме на кино - първата серия - аз на 15 години: малък бунтар, който иска да има дълги коси и не му разрешават, иска да носи панталон "чарлстон" и не му разрешават, иска да излиза с момиче след 8 часа вечерта и не му разрешават, иска да бъде обут в дънки и не му разрешават, иска да слуша западна музика или новини по BBC и не му разрешават и куп още глупости. Втората серия - ти, приятелче малко, отново на 15 години - искаш да си поръчаш алкохол в бара и не ти разрешават, искаш да шофираш колата на баща си без книжка и не ти разрешават, искаш безкрайни чалга - купони и не ти... е може и да не ти забраняват, но не ти го позволява джобчето и какво ли още не, само дето аз не знам, какво би искал ти сега. Но нали виждаш - различни са желанията ни и то само защото сме в различни времена. Иначе и ти, и аз искаме да прескочим ограниченията, искаме по своему да се чувстваме свободни, искаме това, което не ни се позволява. Не унивай, недей! Идва време, в което всичко, което си искал, можеш да го имаш, ще видиш! За младостта е характерно нетърпението, но опитай се да не искаш непременно днес това, което не ти се разрешава. Ти пак си го искай, но го скатай там някъде в килера на желанията си и като му дойде времето, ще го имаш - ще видиш. Даа и при мен е така - да не мислиш, че някой сега може да ми забрани да нося дънки или да имам дълга коса, или да слушам каквото си поискам. Така че, не се сърди на татко си и майка си, те за добро ти се карат. Искат да те научат, кое за теб е добро и кое опасно. А те те обичат, живеят за теб, безпокоят се за теб. Не им се сърди, недей! И не забравяй, че и вас ви дели време. Бягството не е решение, повярвай ми! Напротив - грешка, грешка е голяма... - а очите му все повече се навлажняваха.
  Поуспокоен, младият бунтар погледна своя нравоучител, за миг го обхвана някаква нежност и като че ли му се прииска да го прегърне, но звук от клаксон, тутакси го извади от тази омая. Седяха на пейка, близо до автобусна спирка. Възрастният човек сложи ръка на рамото му и кротко каза:
   - Мисля, че оная кола спря за теб. Ако е някой от родителите ти, не прави нищо, просто си тръгни с него!
 От колата слезе мъж на средна възраст, с бързи стъпки тръгна към двамата събеседници, но като наближи, започна някак си да се двоуми, а когато беше вече пред тях, спря стъписан. Погледна сина си, погледна към възрастния човек и след няколко секунди колебание, пророни:
   - Татко...?!
  Момчето се сепна. Погледна към баща си, погледна стареца и неуверено се вторачи в него, с цял куп въпроси в главата му, които зададе с една думичка:
   - Дядоо...?!
 
 

© Димитър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??