Случаят с детето на гробището
Това всъщност беше първият истински случай в кариерата ми. Работих с проблемни деца към 3-то РПУ. Видях Филип във фоайето - пребледнял и изплашен. Усетих, че момчето искрено се изненада като влезе в стаята. Небесно сините стени, големият прозорец с повдигнати щори, розовият диван, шарените мебели, играчките в ъгъла, предполагам, че не е очаквал да види това. Знаеш ги момчетата на тази възраст, гледат толкова много екшъни и си представят, че реалността е такава. И сега любопитно разглежда всичко. Казах си, че сигурно е очаквал нещо от сорта на: мрачна стая, без прозорци, груба дървена маса, два твърди стола, строг следовател (или двама - доброто и лошото ченге), лампа, която се люлее над масата, без абажур само крушка и фасунга. Минималистично и страшно. А освен че стаята прилича на детска стая, насреща му съм седнала аз. Неприлично млада и спокойна. Усмихвам се приветливо и го каня да седне. Той ме преценява набързо. Усещам как погледът му ме сканира.
- Зд ...