19 dic 2008, 20:09

Сляпа тъма

976 0 3
1 мин за четене

"What do you see
                                                                            when eyes are closed?
                                                                            What do you see,
                                                                            when eyes flick open?"*


    Очите й бяха широко отворени. Взираше се в тъмнината като че ли отвъд имаше какво да се види. А там нямаше нищо. Само чернилка, мрак, болка. Очите й бяха стъклени и някак празни. Огненочервената й коса се спускаше в перфектни къдрици и галеше раменете й. Нощницата й стигаше чак до глезените. Снежнобялата й кожа изглеждаше копринено мека. Как му се искаше да я докосне. Да вплете пръсти в косите й, да целуне алените й устни. Но тя не го виждаше. Той вече не съществуваше...
   Очите му бяха широко отворени, все така търсещи, блуждаещи, отнесени. Като че ли не принадлежеше на този свят. Един кичур коса се беше настанил като неканен гост върху лицето му. Как й се искаше да се сгуши в него и да забрави всичките си грижи и проблеми. Да го целуне и да усети боцкащата му брадичка по лицето си. Искаше й се... Но той не я виждаше. Тя вече не съществуваше...
   От очите й се отрони кървава сълза и капна нейде в мрака. Още една мечта си отиде.
   От устните му излезе накъсан стон и се изгуби нейде в тъмнината. Още един спомен го напусна.

   А дали щяха да се срещнат някога?



Посветено на Алекс (Carmmine),
най-добрата ми приятелка (:



* My Dying Bride - Base Level Erotica

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно хубаво!Браво =)
  • Хубаво е! ... и нежно...
    П.С. Весели празници и на теб, и на Алекс!
    Желая ти щастие и всичко, което за теб се съдържа в него.
  • *speechless*
    Наистина не знам какво да кажа... Просто.. Не знам. Благодаря ти! Обичам те! ^_^

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...