19 дек. 2008 г., 20:09

Сляпа тъма

975 0 3
1 мин за четене

"What do you see
                                                                            when eyes are closed?
                                                                            What do you see,
                                                                            when eyes flick open?"*


    Очите й бяха широко отворени. Взираше се в тъмнината като че ли отвъд имаше какво да се види. А там нямаше нищо. Само чернилка, мрак, болка. Очите й бяха стъклени и някак празни. Огненочервената й коса се спускаше в перфектни къдрици и галеше раменете й. Нощницата й стигаше чак до глезените. Снежнобялата й кожа изглеждаше копринено мека. Как му се искаше да я докосне. Да вплете пръсти в косите й, да целуне алените й устни. Но тя не го виждаше. Той вече не съществуваше...
   Очите му бяха широко отворени, все така търсещи, блуждаещи, отнесени. Като че ли не принадлежеше на този свят. Един кичур коса се беше настанил като неканен гост върху лицето му. Как й се искаше да се сгуши в него и да забрави всичките си грижи и проблеми. Да го целуне и да усети боцкащата му брадичка по лицето си. Искаше й се... Но той не я виждаше. Тя вече не съществуваше...
   От очите й се отрони кървава сълза и капна нейде в мрака. Още една мечта си отиде.
   От устните му излезе накъсан стон и се изгуби нейде в тъмнината. Още един спомен го напусна.

   А дали щяха да се срещнат някога?



Посветено на Алекс (Carmmine),
най-добрата ми приятелка (:



* My Dying Bride - Base Level Erotica

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марти Петрова Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно хубаво!Браво =)
  • Хубаво е! ... и нежно...
    П.С. Весели празници и на теб, и на Алекс!
    Желая ти щастие и всичко, което за теб се съдържа в него.
  • *speechless*
    Наистина не знам какво да кажа... Просто.. Не знам. Благодаря ти! Обичам те! ^_^

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...