19 дек. 2008 г., 20:09

Сляпа тъма

971 0 3
1 мин за четене

"What do you see
                                                                            when eyes are closed?
                                                                            What do you see,
                                                                            when eyes flick open?"*


    Очите й бяха широко отворени. Взираше се в тъмнината като че ли отвъд имаше какво да се види. А там нямаше нищо. Само чернилка, мрак, болка. Очите й бяха стъклени и някак празни. Огненочервената й коса се спускаше в перфектни къдрици и галеше раменете й. Нощницата й стигаше чак до глезените. Снежнобялата й кожа изглеждаше копринено мека. Как му се искаше да я докосне. Да вплете пръсти в косите й, да целуне алените й устни. Но тя не го виждаше. Той вече не съществуваше...
   Очите му бяха широко отворени, все така търсещи, блуждаещи, отнесени. Като че ли не принадлежеше на този свят. Един кичур коса се беше настанил като неканен гост върху лицето му. Как й се искаше да се сгуши в него и да забрави всичките си грижи и проблеми. Да го целуне и да усети боцкащата му брадичка по лицето си. Искаше й се... Но той не я виждаше. Тя вече не съществуваше...
   От очите й се отрони кървава сълза и капна нейде в мрака. Още една мечта си отиде.
   От устните му излезе накъсан стон и се изгуби нейде в тъмнината. Още един спомен го напусна.

   А дали щяха да се срещнат някога?



Посветено на Алекс (Carmmine),
най-добрата ми приятелка (:



* My Dying Bride - Base Level Erotica

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марти Петрова Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно хубаво!Браво =)
  • Хубаво е! ... и нежно...
    П.С. Весели празници и на теб, и на Алекс!
    Желая ти щастие и всичко, което за теб се съдържа в него.
  • *speechless*
    Наистина не знам какво да кажа... Просто.. Не знам. Благодаря ти! Обичам те! ^_^

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...