8 sept 2012, 11:56

Слънчева целувка

1.1K 0 8

Добро утро, живот мой. Какви изненади си ми приготвил за днес? Или отново онази болка, която така се е приютила в сърцето ми. Вдишвам дълбоко от свежия утринен въздух.Лек ветрец си играе с косите ми. Слънцето гъделичка миглите ми, подръпва ъгълчетата на устните ми, целува трапчинките ми. Облива ме приятна топлина, достига до душата ми и чудото се случва - изгрява усмивка на лицето ми.

Готова съм за теб, живот мой.

А ти готов ли си за мен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И още как, само дишай дълбоко и поемай свежия утринен въздух на младостта си ... /отговарям на въпрса към мен / Поздрави, Дани!
  • Боряна, Симо...благодаря за вниманието!
  • Ригит, мисля си , че ти току що написа твоите почти девет реда.
    Намокрих си листите, друже!!!
  • Ехааа... СУ този отговор е вече съвсем друга бира! Доообре ще го чакам! Аз нали няма да ги знам другите 4 финала и ще съм доволен дори само на единия.

    Това не мога да го повярвам. Само от едното четене ентусиазъм не се губи. Виж ако си се сляла с нещо което си прочела по може да не ти се пише. Ама то е защото след това набираш височина. Отпусни се и това което те е опиянило ще те отнесе високо високо при твоите Музи. И тогава вече ще е твоя ред. Иии като започнеш да се рееш заедно с тях и ще видиш колко хубави неща ще напишеш!
    Пък аз ще си стоя тук долу докато ти си летиш и си чуроликаш с Музите и ще се чудя с тази моя прословута многословност как да се побера в твоето прдизвикателство от девет реда.
    Ноооо обещавам ти ще се постарая. Не знам дали ще ми се получи, нооо ще се постарая.
    ))
  • Ригит, бяха ми казали, че при големите паузи губиш форма. Чиста истина е, усетих го. Написах творба с поне 5 финала и още не мога да реша кой да е. Все ми вижда дълго, трия, режа. Няма да останат 9 реда, ама има и още нещо. Четенето на конкретни творби съвсем ми уби ентусиазма. Ще рискувам, а пък каквото такова

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...