8.09.2012 г., 11:56

Слънчева целувка

1.1K 0 8

Добро утро, живот мой. Какви изненади си ми приготвил за днес? Или отново онази болка, която така се е приютила в сърцето ми. Вдишвам дълбоко от свежия утринен въздух.Лек ветрец си играе с косите ми. Слънцето гъделичка миглите ми, подръпва ъгълчетата на устните ми, целува трапчинките ми. Облива ме приятна топлина, достига до душата ми и чудото се случва - изгрява усмивка на лицето ми.

Готова съм за теб, живот мой.

А ти готов ли си за мен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Сулакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И още как, само дишай дълбоко и поемай свежия утринен въздух на младостта си ... /отговарям на въпрса към мен / Поздрави, Дани!
  • Боряна, Симо...благодаря за вниманието!
  • Ригит, мисля си , че ти току що написа твоите почти девет реда.
    Намокрих си листите, друже!!!
  • Ехааа... СУ този отговор е вече съвсем друга бира! Доообре ще го чакам! Аз нали няма да ги знам другите 4 финала и ще съм доволен дори само на единия.

    Това не мога да го повярвам. Само от едното четене ентусиазъм не се губи. Виж ако си се сляла с нещо което си прочела по може да не ти се пише. Ама то е защото след това набираш височина. Отпусни се и това което те е опиянило ще те отнесе високо високо при твоите Музи. И тогава вече ще е твоя ред. Иии като започнеш да се рееш заедно с тях и ще видиш колко хубави неща ще напишеш!
    Пък аз ще си стоя тук долу докато ти си летиш и си чуроликаш с Музите и ще се чудя с тази моя прословута многословност как да се побера в твоето прдизвикателство от девет реда.
    Ноооо обещавам ти ще се постарая. Не знам дали ще ми се получи, нооо ще се постарая.
    ))
  • Ригит, бяха ми казали, че при големите паузи губиш форма. Чиста истина е, усетих го. Написах творба с поне 5 финала и още не мога да реша кой да е. Все ми вижда дълго, трия, режа. Няма да останат 9 реда, ама има и още нещо. Четенето на конкретни творби съвсем ми уби ентусиазма. Ще рискувам, а пък каквото такова

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...