29 mar 2007, 0:58

Слънчеви очила

  Prosa
1.4K 0 0

Часовникът цъка с език и заканващо размахва стрелки "5 минути още и си закъсняла! Тичай!".
Бръквам в джобовете и подхващам песничката, измъчено достигнала до мен от отминатото барче. Там-тирири-рам. Мрънкам си под носа, заглушавайки тик-такащата си съвест. Ръцете - в джобовете. Безгрижния изглед на лицето. Маска. Грижите напират да погледнат през прозорците, но днес не виждат нищо - слънчевите очила работят в двете посоки. Тиририрам. Някой ме подминава. Погледът му прогаря мъничка дупка в гърба ми. Леко забързвам крачка. Тиририрам-тирирам. Друг ме блъсва леко по лявото рамо и смотолява някакво извинение. Презрително се взирам в него над очилата си. Той забързва крачка. Забавеният кадър на реалността ме обгръща, крачка след крачка. Списъкът със задачите за днес шумоли нещастно под пръстите на дясната ми ръка: "Да не забравиш!". Няма. Обещавам.
Стигам. Влизам. "Охо, колежке тъкмо на време! Цепиш секундата!". Смяна, хора, усмивки. По навик. Пронизителен звън. "Ало? Добре. Да. Довечера." Калейдоскоп. Пред очите ми. Слънчевите очила забравено стоят до огледалото. Надявам "дежурната" усмивка. Денят се завърта, като стрелките на часовник.
Вечер. Слънчеви очила в косата, вместо диадема. Ръцете в джобовете и натрапчиво тананикане: "Тиририрамм".
 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...