15 feb 2013, 21:55

Смесено сляпо творчество

  Prosa » Otros
644 0 0
1 мин за четене

Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.

Белите думи по черни друми ще скитат.

В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.

Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.

Противно на всички приказки, една самодива откри своя принц и заживяха в заблуда до края на дните си.

Не е по-чиста сълзата от мечтаещите очи.

И беше зима, а сякаш семчиците напук покълваха, забиваха крехките си главички в снега и умираха бавно в студа.

Вълкът се усмихна на сърната и я прегърна да я утеши.

Конят от друга страна запя друга песен...

Винаги ще помня отлитащите снежинки.

Хората се затъжиха за нивите си, грабнаха мотиките и заудряха с тях по грамадните червеи.

Колко пъти ще претърсваш сънищата ми?

А тухлите мълчаха, зазидали истината.

Всичко е толкова просто.

Вождът запали лулата.

Слънцето изгаряше от вятъра, а слънчогледите наведоха главите си.

Не е за всеки бялата лястовица.

Котвата хвърли своя последен удавник и зашумя отново на юг.

Всеки облак да си знае вятъра.

Попът хвърли жена си през моста, върна се вкъщи и запали камината.

Малка светулка запали огъня със себе си.

И едно зайче се скри в хралупата си.

Щурци запяват песента на дъжда.

Или с други думи казано:

Млада баба не играе на хорото.

И не че това е краят, но някак си всичко затихна.

Ти говорил ли си някога с дъждовния червей?

Глухарчето глухо се разпиля в залеза и рибарят хвана своя последен улов.

Защото не всеки човек си играе с огъня.

И всичко това се случваше някъде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...