1 min reading
Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя принц и заживяха в заблуда до края на дните си.
Не е по-чиста сълзата от мечтаещите очи.
И беше зима, а сякаш семчиците напук покълваха, забиваха крехките си главички в снега и умираха бавно в студа.
Вълкът се усмихна на сърната и я прегърна да я утеши.
Конят от друга страна запя друга песен...
Винаги ще помня отлитащите снежинки.
Хората се затъжиха за нивите си, грабнаха мотиките и заудряха с тях по грамадните червеи.
Колко пъти ще претърсваш сънищата ми? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up