Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя принц и заживяха в заблуда до края на дните си.
Не е по-чиста сълзата от мечтаещите очи.
И беше зима, а сякаш семчиците напук покълваха, забиваха крехките си главички в снега и умираха бавно в студа.
Вълкът се усмихна на сърната и я прегърна да я утеши.
Конят от друга страна запя друга песен...
Винаги ще помня отлитащите снежинки.
Хората се затъжиха за нивите си, грабнаха мотиките и заудряха с тях по грамадните червеи.
Колко пъти ще претърсваш сънищата ми? ...