Смъртта на Вагенщайн е лакмус за смъртта на Столетницата
Преди дни, на 100 годишна възраст, почина Анжел Вагенщайн - верен син на Столетницата. Лека му пръст! Но поне за мен, неговата смърт е символична и предзнаменователна за смъртта на самата Столетница, която както е добре известно, отдавна се намира в състояние на будна кома. Нейните избиратели са поели верния път към Отвъдното и редиците им се топят като мартенски сняг. Нови попълнения няма и не може да има. Както правилно отбелязваше покойният проф. Юлиян Вучков, това е една ултрадясна партия. Тя с нищо не може да прикрие пълната си морална деградация. Раздаде черните лъскави куфарчета с мангизи на своите най-мастити членове за сметка на прецакания отвсякъде български народ. Днес тази Партия се оглавява от хора предали докрай светлите идеали на Ботев, Смирненски и Вапцаров и вярно доказателство за това е, че децата й на пълчища отиват да учат и да живеят в САЩ, а за Москва няма дори помисъл. Тази партия по времето на четворната, провалила се, коалиция изнасяше несметно количество оръжие, уж за трети страни, а всъщност за Украйна, за да може Русия да бъде унищожена. Нейната лидерка и двамата фантомаси до нея са символ на окончателното й политическо падение видно от всеки с невъоръжено око. Тази Партия е безсилна да смени дори ръководството си, камо ли да направи нещо за България.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
