ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО
Къщата на бай Добри Кованджията се намираше в долния край на селището. Беше спретната и варосана, не много голяма, но крайно функционална. А на калпака на високия комин се бе разпростряло като корона щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка бели щъркели се завръщаше от дългия път на Африка и отглеждаше своето потомство в него.
Малко по-нататък започваше селската мера и нивите, разпръснати като наръфани карета плат. Най-хубавата нива на бай Добри се намираше в близост до Злия шавар – малко полуезеро, полублато, оградено от всякъде с тръстики и папур. Може би и затова оттам на неговото парче земя се събираха на тумби щъркели, вече наяли се с крякащи земноводни и дошли малко да потърсят отдих и разнообразие в преораната угар, а краката им да се спасят в още мократа пръст от летния зной. Точно затова и селяните наричаха неговата нива Щъркелова, защото всички птици от тоя край намираха спасение в нея.
На средата на нивата се извисяваше стара, много стара круша. Освен сладките ...