Софийска сага
Глава тридесет и седма
Мария и Симеон вече три години съжителстваха щастливо. Той жънеше успехи на сцената, а тя се грижеше за домакинството и за любимия си Симо. Недоразуменията и недоверието бяха загърбени и животът им беше спокоен, уютен и щастлив. Мария беше талантлива и изобретателна домакиня, винаги го изненадваше с нещо ново на масата. А за Симо това беше важно. Макар и да внимаваше с храната поради склонността си към пълнеене, той обичаше да си похапва. Имаше особена слабост към сладкишите, кексовете и ориенталските сладости като баклава, кадаиф и други подобни. Мария беше разработила собствена рецепта за хилядолистно тесто и от него приготовляваше разни солени и сладки вкусотии. Симеон беше луд за тях, но Мария не му даваше да прекалява с тестените изделия.
Така минаха две години от деня, в който Симеон я беше открил при Габриелла и Марчелло и буквално я беше отвлякъл, въпреки яростната ù съпротива. Тя беше обидена и силно засегната от факта, че Симеон продължава ...