Звъни ми една позната миналата вечер и ми реве.
- Какво бе, момиче, стига рива, кажи скакво става?!
- Четох един стих, че младостта е безвкусна и незнам каква още, но общо взето гадна. После, че болестите са наказание отгоре, а аз съм настинала, значи... После в друг стих, че няма любов, щастие и злобата е най-първото и най-хубавото нещо на света, а моето гадже ме изостави, та реших да се обеся.
- Кога?! Сега?!
- Няма за какво да живея. Старостта пък е само болежки и изкуствени зъбета. Надеждата умирала първа...Е, за какво да живея?! Ще си сложа край на живота, решила съм го, стиховете само ми помогнаха.
- Моля те, недей да се самообесваш...днес. Трябва да ида на фризьор, не мога така като някоя луда да ти дойда на погребението, помисли малко и за мен. Айде изчакай още два-три дни. Най-добре като съм готова, аз ще ти звънна. Потрай, не бързай толкова, почети още малко от тези стихове, за да си съвсем сигурна, че го искаш. Ама вие ще ме докарате до лудост. Какви хора сте бе?! Вместо да ...