Спирам да чета, само ще пиша
Звъни ми една позната миналата вечер и ми реве.
- Какво бе, момиче, стига рива, кажи скакво става?!
- Четох един стих, че младостта е безвкусна и незнам каква още, но общо взето гадна. После, че болестите са наказание отгоре, а аз съм настинала, значи... После в друг стих, че няма любов, щастие и злобата е най-първото и най-хубавото нещо на света, а моето гадже ме изостави, та реших да се обеся.
- Кога?! Сега?!
- Няма за какво да живея. Старостта пък е само болежки и изкуствени зъбета. Надеждата умирала първа...Е, за какво да живея?! Ще си сложа край на живота, решила съм го, стиховете само ми помогнаха.
- Моля те, недей да се самообесваш...днес. Трябва да ида на фризьор, не мога така като някоя луда да ти дойда на погребението, помисли малко и за мен. Айде изчакай още два-три дни. Най-добре като съм готова, аз ще ти звънна. Потрай, не бързай толкова, почети още малко от тези стихове, за да си съвсем сигурна, че го искаш. Ама вие ще ме докарате до лудост. Какви хора сте бе?! Вместо да си гледам живота, ме занимавате с вашите глупости. Вчера един съсед ми напълни главата с щуротии. На осемдесет години, миличкия, а му се чука, но не главата в стената, а си харесал една двайсет и няколко годишна. Ти да видиш! Тя му е почитателка, той е известен писател и си говорят за литература, а той да вземе да реши, че тя го харесва. Меракът май умира последен, не надеждата. Изследвания си правил, виагричка си купил, ама тя не дошла. С гаджето си заминала на Витоша за събота и неделя, за уикедна дет има една наша дума. И той я ревнува. Може ли вика такова нещо? Виждаш, че може. Пък се притеснява като я желуне, да не му падне ченето. Викам му, ето това е знак на съдбата. Иди си смени ченето с ново и другия път може да дойде. Не ми върви, вика в любовта, не ми върви, все ме изоставят и не мога да разбера защо. Може пък причината да е в теб. Не вика, не е в мен, просто няма любов, това е! Може и да си прав и на мен не ми върви. Ето сложих си и аз изкуствени зъби и тръгнах с един, викам си дано този път пък станат нещата. Няма любов! Той по-млад и единствено за какво ме търси, за да си махам ченето и да му свиря на флейтичката. Той ако ме обичаше, щеше и на кръчма да ме заведе, ама не.
Майка ми пък само ми звъни и ме тормози. Кога ще дойдете при мен на гости? Бе питам я, не те ли болят краката, не вдигаш ли кръвно, вземи ходи на тези години по болници, по изследвания. Тя не, краката си ме болят вика, но аз не обичам да се оплаквам, обичам да пазарувам и да ви готвя любимите ястия. Тая е луда жена, бе нема на нейните седемдесет и кусур години да се държи като бабичка.
Само мъка е тоя живот. Взех и аз та попрочетох туй онуй и може би, ако тоя ме изостави, ще си тегля една пушка и това е. Не, няма да се самоубивам, ще си купя вибратор и като за последно, щото и аз не намирам смисъл да живея вече. Стиховете ми помогнаха да осмисля скапания си живот.
Тях трябва да ги пуснат в учебниците заедно с едно въженце, защото е по-евтино от пистолетче. Защо им трябва на децата да дочакат младостта и да се разочароват от нея. Ако пък някои от децата са по неловки и не успеят да се самообесят или гръмнат, ще вземат да остареят, а това си е направо подигравка на съдбата. Изкуствени зъби, плешиви, сбръчкани, ужас. И ако още помниш, да вземеш да си спомниш младостта, тази ужасна и безвкусна младост, леле гадост. И ако някое младо момиче те попита ти винаги ли си бил такъв, ти й отговаряш, не, най-напред бях такъв и си махаш ченето, за да й покажеш детството. На младини бях същия само с по-опъната кожа, но пак така безвкусен, бльок направо, да ти се догади. А влюбвал ли си се? Какво говориш, няма любов има само омраза. Мразех зъболекаря си, съседа, мразех всички ама от сърце, затова сега ме боли сърцето. Боли, значи не съм оптимист. Разбрах, не трябва да се влюбвам, да раждам, защото животът е гадост.
Събуждам се и ми е едно такова...някакво гадно. Птички пеят и хич не се съобразяват, че на мен ми се спи. Излизам на двора и какво да видя, какво да видя?! Съседката, с нейния непоправим оптимизъм посадила целия двор с цветя. И най-много рози и ги е изтъпанчила точно срещу моя прозорец, нарочно го прави. Нали червеният цвят изморява очите, действа на нервната система. Гаднярка! Съседът пък от другата ми страна си окосил ливадата. Е, нали зеленият цвят успокоява, защо го прави? За да ми трови нервите. Защо я коси час по час, за да не мога да й се порадвам, ей защо. Тъпанар! Не стига че ми е гадно от снощи, и той на всичкото отгоре.
Настинах, значи той ме наказва и...Разбрах, че в минал живот съм била графиня, сега от яд ще се пръсна, че не съм. Наказва ме и ми дава знак, да си тегля ножа. Не ножовете са ми тъпи и ще си похабя кожата. Отивам до аптеката за приспивателни, поне като умра да съм красива. Не че съм била. На осемнайсет ми беше опъната кожата, сега е леко смачкана...Имах мечти, сега за какво да мечтая с това чене? Няма смисъл Отивам до аптеката, сбогом. Миче, ако не си се самоубила, ела ми на погебението, ако нямаш нещо по-важно, де, а. И ти ли?! Кога пък ги чете? Докато си говорехме?! Значи не ме уважаваш?! И приятелство няма, Няма що, прекрасна си, направо божествена, дет се вика здъвкана и изплюта. Така ти се пада! Пет минути, ама след теб. Злобарка ли ме наричаш?! Лицемерка, а ми викаше че ме уважаваш. И да ти кажа, спах с мъжа ти. Какво като не съм омъжена, какво ще ми кажеш? Не се омъжих, за да не ми изневерява с приятелките, разбра ли. Айде да не се караме, кажи кога ще си слагаш край на как да го нарека, то твойто живот ли е, за да знам аз какво да правя. Добре, аз отивам да чета стихове...Е, да де, ама то е едно и също.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Донко, благодаря!!!
-
Браво, много увлекателно!
-
Яна, договорихме се!!! Аз, когато ме заболи корема от смях, ще те навестявам, за да...поплача, за да поразмишлявам за нещата от живота и всичко това го правя, за да има равновесие в природата, нали съм природозащитничка. А и защото ми беше хубаво при теб! Благодаря ти, мила!!!
Доче, смея се с глас. Колко е хубаво, колко е хубаво, че ги има тези уникални срещи!!! Да видиш любимия си автор на живо, не е ли прекрасно!!!
Доче, от влагата е, този дъжд много ми хидратира кожата, направо ми дойде по поръчка. Ти да ме видиш у жегата, мани... Прегръщам те, съкровище си!!! -
"На осемнайсет ми беше опъната кожата, сега е леко смачкана..."
Абсолютна,кръгла лъжа!Лично се уверих.Няма кьорава бръчка!
Тинейджерски номера.Навърши деветнайсет и го дава възрастна!Сефте комендантски! -
Е ,на шопинга ти написах тринадесетата шестица,и не ми звучеше добре,но някои ше я попражи скоро след мен на 14.Както ето тук поправям 13 на четиринадесет!НЯМАХ НАВИКА да чета хумористичните творби в сайта,мислех си че нямам подходящата нагласа ,настроение,чувство за хумор дори.Но поседнах тук при теб и се посмях от сърце,ще наминавам.Където и да си забравя усмивката,ще идвам при теб да си я върна!!!!!
-
Мая, какви ги вършиш?! С това четене и писане...голяма беля!!!
Креми, толкова хора ми се обадиха, да си оправя грешките. Ей , не се научиха, че съм безгрешна! За какво са ми редактори?! Какво толкова правят чак?! Аз си мога и без тях, то се виде!!! А ти нич недей да четеш! За какво ти е? Я пиши, ти поне можеш. Но недей всеки ден, давай си почивка. Виждаш аз как се скапвам с това писане. Време не ми остава дори после да си го прочета, та имала съм една-две грешчици. Хората какви грешки правят у живота, те на мен забележки ще ми правят!!!
Джейни, като ми остане време, може да надникна и ти какви си ги свършила. Не спирай да пишеш, ами спри да четеш!!!
Весислава, имаме новина!!! Какво ще ме правиш ли, ами изненадай ме с нещо, написано от теб!!!
Слънчево момиче, аз ще пиша, а ти за следващия път се подготви по-отрано, за да се видим на живо!!! -
А аз - не влизах в сайта. Само тайничко четях, та да не ме помислят за глупава. От месеци не съм написала нещо свястно. От четене не ми остава време. Ама какво да те правя като пишеш толкова увлекателно!
-
Аз почти спрях да пиша, вече няма какво...а да чета вече почти нямам време, но теб те чета Светле и ми е кеф!
-
Лажова, ти нарочно ли без редактор, м? Направо ми иде да се се самоооообеся и аз, ама, ще взема да почакам първо лирическите, че гледаш ли, съм се прередила. Хич не чета, хич.
-
зарязах писането - а след четенето отивам в градината да ям червеи
-
Завиждам ти!!! За красотата и въздуха!!! След малко и аз заминавам за вилата, заразена от теб, Андрина!!!
-
Не устисках и от тук се логвам, а навън е такава красота, че чак да му доплаче на човек. И въздухът един чист, чист... чувствам се като пияна (водката ряпа да яде! ).
Прегръдка от Родопите, Светланчик!
(изчезвам, че ме чакат пак да работя) -
Елена, при мен всичко е голямо и смехът и сълзите са ми като в приказките, докарвам ги на големина, колкото бисери. Ако е да е, нема се излагаме, я!!!
Андрина, супер е тая «Руская водка, черен хляб, сельодка». Веселие, веселие, ама после тежък е махмурлука. Гледала съм как се вари самогон, а вуйчо в Москва си правеше Чиморгес, така наричаше водката, която сам си правеше, точно като тук по селата си правят ракия в казаните. Докарала съм си едно такова мини казанче за варене на ракия, но е някъде на село позабравено милото.
Странник мой, ще се напия от мъка, че няма да дойдеш. Заради тебе ще преживея един махмурлук, така да знаеш, ти ще си виновен! Не че толкова ми се пие!!!
Росица, ако знаеш колко мразя черния хунор, ама и аз започнах да експериментирам, за разнообразие, дет се вика, за да не умра от скука. То дава ли ми някой време да скучая, ама лаф да става!!!
Валентина, както от теб струи красота!!! Ти си виновна!!!
-
Девойкооооо, девойкоооооо, смях се от сърце и с кеф... не заради вибратора, а за непресъхващия хумор,който блика от теб....
-
Обявявам те за майстор на "черния хумор"!
Спирайки да чете, героинята ти, сто на сто, ще сътвори нещо невиждано и нечувано досега и ще сложи всички в малкия си джоб - не вярвам нейните творения да подействат по-зле от стиховете, за които намекваш по-горе...
Поздрави за хумористично-сатиричния разказ! -
Русская водка!
Ееех!...
http://www.youtube.com/watch?v=Cu4cSoH4Bwc
Поздрав за авторката, четящите и Наздраве, Грег! Вече е обед!... -
Голям смях пада при теб!
-
d49 (Странник ):,
«Лажова,
пак ще ти напомня...»
Не Странниче, за първи път ми напомняш, но ще го запомня. Щом видя ника ти, се сещам за:
Странник мой, дорогой...
Странник мой, мой малыш...знаю я ты помниш обо мне.
http://www.youtube.com/watch?v=liSSKodqMXc
Специален поздрав за теб, защото си специален. Обещах, ама няма да запомня, така че, не ме предупреждавай, а свиквай...с мен!!!
Ице, до срещата ! И не боядисвай нищо, не ми пречи, майтапя се. Ако на теб ти пречи, ще ти завържа очите с копринен, но зелен шал и ще ти шепна, за да не те стряскам. Щ е се видим и ще доуточним подробностите ЗА РЕЛАКС, нали така?!
О, Грег!!! За теб, мислиш че съм забравила, защото съм разсеяна, но не! « Лечение с водка, вино и бира» Руски народни рецепти е в чантата ми, както ти обещах миналия път и като се видим ще ти я подаря...с мъка, не бе с много обич. Нещо друго обещавала ли съм ти, щото си държа на обещанията, знаеш. И какво ме съветваш значи, да не умирам точно днес. Е, ЩЕ ТЕ ПОСЛУШАМ!!!
О, мъже! О, готини! О трима! Три...о м...ура!!! Един след друг и Майстор на всичкото отгоре, йе!!! Ще ми разправят, че съм флиртаджийка, не е вярно, завиждат ми. Просто обичам мъжете, да не съм педераскиня случайно, я.
-
Како, и аз спирам да чета. Това било опасна работа. Почвам само да пиша. Мисля да стартирам с история на водката. Съдържателна и поучителна книга, която може да те потикне само към следващата чашка, но не и към крайно несъдържателни решения като самоубийството.
Още от обяд е почвам, така да знаеш. Айде със здраве. Историк - оптимист. -
Чуденката ме хвана какво да ти кажа. Ама другият път като се видим искам и педикюра да покажеш и кожата да видя, където я оплакваш.
И ще взема да си бойдисам половината кола зелена, та да не ти се изморяват очите от червеното. Ама що се кося, те отзад са тъмни стъклата
Хайде и тук ти пращам едно - Бай!
До среща на 19 юни. -
d49 (Странник ):, НЕ, НЕ МОГА ТАКИВА НЕЩА ДА ПРАВЯ. Искам по –трудното да е за мен, а по-лесното за моите приятели. Такава съм си, съобразителна. Само човек като теб би ме разбрал...Невероятен си, толкова си...Даже веднъж съм те чела, толкова си страхотен!!!
-
idemidoidemi (Идеми Дойдеми):!!!
Аз съм откровена все пак. Различна, така да се рече. Единствена и неповторима съм също, ако не сте забЕлезали. И не ме сравнявайте с други, моля Ви се! И ми говори на Ти, ясно ли ти е?! Не било красиво, а направо си е разкошно. Според мен. Глей как стигнах до този извод, от този градивен спор. Аз правя изводи от всичко, направо ми иде да си го отпера този въпрос, как беше, че го забравих....Сложих четири точки, за да е по-романтично, не е грешка. И здъвках е от зъби и дъвча и е по-правилно, ако ме питаш. Аз не греша. Ти пита ли ме или...За какво говорехме? Сутринта си взех синьото хапче, ама розовото май беше след хранене, а аз съм на диета. Чакай малко, да звънна на лекарката да я питам какво да правя като съм на разделно хранене. Ще ти отговоря после.
-
ми някак не е красиво така, лажова
другите па го завоалират, па го поскрият лекинко, така - да не си личи, да оставят вратичка и за другата мисъл, па ще го отрекат за разкош...тя - право куме в очи - аз не чета, само пиша!
е, не бива така, не е красиво
не е изкуство това
-
Краси, мъдро, браво!!! Спирай! Ти пиши, пиши, щото можеш, оно се виде!!! Айде заедно това лято да одим на море, за да ти помогна малко да се усъвършенствуваш. Винаги може повече, само при мен вече няма на къде...Къде ще отмаряш, аз ще те намеря, от мен не можеш избяга. А, отплеснах се, благодаря ти за коментара!!!
-
И аз спирам да чета....за тая вечер.
-
Ивон, да ти призная, то не е много за усмивки, ама айде, понеже съм на кеф, ще ги приема, дето има една дума. Дума, дума вади, та Ивон, айде и на теб ти пращам няколко усмивки, въпреки че от тях се сбръчквам, ама тази моя доброта...
idemidoidemi (Идеми Дойдеми):, какво на теб не ти хареса, а?! Е, да чета ли?! От четене ме заболява глава, па трябва да разсъждавам, а писането ми иде ехей...Сега ще пусна един много умен стих, направо надминах себе си дори, толкова е барнат. Възхищавам си се яко!!! Завиждаш ми, нали?! Знам, не е лесно, ама се деяни. Ще свикнеш, ще видиш. Всеки ден по един ордьовър, парфон – шедьовър и ще се пристрастиш към мен, към моите произведения, ще видиш. Пак ще си говорим.
Много съм добра
Пиша си от сутринта.
Стихове бели, към небето полетели
Като трели, ла ла ла.
И така до вечерта.
Посвещавам ти го. Малко е тъжно, но сега съм в сивозелен период - мъдър, интелигентен, разумен, смислен, прозорлив, ...Такава съм, какво да се прави!!!
Светлана!!! Що е Светлана, все е умно!!! И пише в рима, ей така на шега, бравос и мерси и пак ела!!! -
Точно ей сега се посмях от все сърце, а за написаното- искрено Ви благодаря
Смятам да вярвам в каквото си искам, без да преча на другите и без да ги подтискам.
Благодаря Ви! -
Лажова, не го очаквах от теб - писане, заради самото писане; коментари на коментарите, за коментарите.... и не се спираш бе!
Няма ли да се намери накрая един редактор, дето да ти секне гейзерчето на графоманията?
то поне да не беше от наш'та планета, пък то - нашенка...
-
Петя, благодаря ти за градивната критика!!!
Леле, Веси, до там ли я докара?! Миличката ми тя...Късаш ми сърцето...разпарцаливило се е милото ми то. Ох, какво да те правя, то и моя живот се видя, ами давай поне на теб, ако може да ти се помогне. Утре, да го чакаш, но не ставай от леглото, той си има ритуал. Прави кафето, розата между зъбите, за другото, няма какво да те уча. Айде, лекувайте се. Дано се оправиш, оправите...двамата, стискам палци!!! Не ти е лесно. -
Абе, Лъжовна...ти си добрееееееее,добре.За теб не ми се мисли,защото аз съм за оплакване преди тебе.Лягам ставам все със моя Фуджицу.По цял ден сме заедно.Забравихме какво е обяд вечерка с ракийка...Четем,пишем,пишем четем .Разболях се.Много съм зле.Откриха ми НЛР .Ето и какви са симтомите:
Засилено чувство за собствена значимост
• Идеи за собствено превъзходство, красота, интелигентност
• Убеждение за собствена уникалност
• Изискване на възхищение от околните
• Очакване за неотменно добро отношение , независимо от поведението
• Експлоататорско отношение към околните, което се приема за естествено
• Липса на емпатия
• Чести прояви на ревност или убеждение, че другите му завиждат
• Чести прояви на безпардонност и арогантност
Лечението било дълго и продължително.И най-важното...хапчета,хапчета
Боже,каква мъка...Що не вземеш да пратиш Васето да е покрай мен да ме поутешава,да ме успокоява.Ще си изкара добре отпуската...пък и за теб мисля...ще отидеш с приятелки сама някъде ...а? -
-
Плами, ух, много се радвам, че ще има кой да ме чете, чак мерси ще ти кажа, айде че ми напира тук един стих...До после.
Андрина,Уикедна!!! Уйкенда НЕ, щото уй –Кен - да! А как ти звучи, Барби казва да на Кен, аз съм съгласна, нали? А?!
Желуне! Идва от желание да я целуне и хоп, измислих нова думичка. Няма само ти да таковата. Решила съм, защото съм велика и нов речник да измисля, по-богат, по-съвършен, почти като мен. Така че, това не са грешки и няма да ги оправя, аз съм безгрешна, почти божествена!!! Дори прекрасна, така да се каже, нали съм скромна, спирам. Айде, нов стих. Не мога да се спра да пиша, та после ще си довърша коментара, на твоя коментар.
Марина, докараха я, докараха я...Плача...колко мъка има, малей... -
Да я докара дотам, не може да е луда да се самоубива!!! - "Заради единият оптимизъм?."
-
Скъпа ми, Светланал,
Пиша ви това писмо не от любов към спора, а в подкрепа на взетото от вас решение. Може малко нелогично да ви се стори на места, но пък решението ви да пишете, без да четете е направо умопомрачително като идея. Защо умопомрачително?! Ами защото след като не четете, може да боравите с всички есеистични и повествувателни прийоми, в т.ч. и поетични такива, на всякакви теми и без ограчниение на пол, възраст, верска или галактическа принадлежност. С какъв размах може да се развихрите само! (това размах и развихряне нали не е тафтология? Малко бъркам онова... ситуацията със сопата, та реших да не объркам и това.) Та на въпроса. Не за писането, за самоубийството. Ако ще го правите заради едните изпопадали зъби и едното падащо (изхлузващо се) чене, то не си струва. По моя телевизор показваха една Прекрасна реклама за лепило - лепило за ченета - лепиш и дъвчеш. Но не флейти, че е болезнено - имам предвид, че флейтата нали е от дърво, та некоя цепленчица може и да прободе някоя част от устната кухина; или скъпо - нова протеза, нищо че сега вече правят протези на всичко, че даже и без виагра...
... Леле, сетих се един виц.
Явил се един студент на изпит, ама професорът бил голям отвратеняк и се скъсал да му задава въпроси. Студентът, милият, отговарял като поп на интергалактическо интервю по религиозни въпроси. Накрая професорът попитал:
- Абе, ще ти пиша една тройка, ама ако ми оговориш и на ей този въпрос: Как може да забиеш червей в земята.
Мислил, мислил студентът и накрая рекъл.
- Ами, господин професоре, разтягате го, мажете го с епоксидна смола, чакате го да изсъхне и го забивате.
Професирът го зяпнал изненадано и му казал да дойде на другия ден за книжаката си, за да има време да провери. Отива на другия ден студентът и какво да види - в книжката написана 6-ца, а между страниците й поставени 100 лв. Зяпнал той изумено.
- Аааа, шестицата е от мен - пояснил професорът, - а стотарката е от професоршата...
Та за какво пишех? Нема значение. Та старостта си е друго нещо - разтягаш, мажеш с епоксидна смола и ковеш. Или се мяткаш пред огледалото, опъваш гънките на вече твърде високото чело и хоп... С200 - ще се изпънеш като тапет. Що ти е надежда и младост - те хем са безвкусни (да не забравя да спомена, че има много вкусни и още по-ароматни лепила), хем много бързо умират. Особено надеждата, за младостта да не говорим - нема как просто да остарееш, ако не умре тя, капиши?
Та, хайде да бягам, че имам да стягам багаж за пътуване, а като се върна, пак ще ви пиша. И ще ви помоля, ако случайно хвърлите поглед на някой крайно оптимистичен стих, хич не му се връзвайте и да не сте посмяла да се самоубивате. Ние с вас има доста да си пишем по въпросите за сътворението. Пък и помислете си само каква карма ще си завещаете за следващия живот? Не си струва, нали? Заради единият оптимизъм?... Само оптимисти ще са около вас и кой от кой по-здрав... а вие грешна и болна... щото кармата... нали?...
Айде, чао, до следващият път.
Вечно ваша, Харпи дьо не'Търпи
п.п. Имате малко правописни грешчици, ама те не влияят на естетическото удоволствие от тази мила ваша изповед. -
Ха-ха... Спирам да пиша, само ще те чета, Светле!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
