Дали си само спомен или илюзия, кой знае? Може би, дори нереален, защото изглеждаш съвършен. Блед, обвит в мъгла, прекалено далечен и същевременно толкова близък. Изгарящи черни очи, изпиващи ме с внимателен поглед през прозрачно було мъгла. Желание, страст, мъка, тъга, преплитат се в шарена нишка, която улавя моя поглед. За съжаление, един свободен дух никога не може да бъде пленен. 
  Реален ли си? Или просто стара болка, стара рана в кървящото сърце? Неизлечима мъка? От всичко по малко. Понякога не всички спомени са красиви или приятни. Лошото е, че почти винаги лошите спомени се отпечатват в паметта ни, сякаш са парченце стъкло, което ни порязва и после остава белег. За жалост, този белег не зараства, може да избледнее, но си остава същия. Той е просто там, за да ми напомня за изживяното. Със сълзи си спомнях за теб, впоследствие онези непресъхващи извори, моите очи, спряха да плачат. Разбрах, че спомените са хубаво нещо, но понякога трябва да си останат такива.  Аз дори не знам, не съм сигурна дали съм те срещала някога. Спомням си те, но си нереален, не знам защо. Толкова си красив, с чаровна усмивка, която караше кръвта ми да кипва, с коса златна, отразяваща в себе си слънчевите лъчи, с изгарящи очи, по- изгарящи дори от огън. Неясен спомен, част от миналото, която отново чука на вратата. 
   Дали да ти отворя? Обичам да прибирам спомените в килера, но този напира отново да излезе. Стар, потънал целият в прах, погребан с всички чувства, които някога съм изпитвала. Защо? Защо искаш да се появиш в живота ми и да го преобърнеш отново? Не искам поредния спомен, не искам пак да го прибера в килера, искам да съм сигурна, че си истински. Спомените за теб са много- кои стари, кои нови, които са потънали с дебел слой прах в онзи килер. Продължавам да трупам различни мигове с теб, които продължавам да заключвам, само че спомените малко, по малко избледняват както и любовта ми към теб. Ако е възможно да се обича един спомен, значи аз правя точно това. Обичам един спомен, обичам болката, страданието и тъгата. Влюбена съм в един спомен, в една мъгла, която никога не ще се превърне в нещо повече.